Те се придвижиха към творбите. Всяка една фотография беше поставена в голяма черна рамка. Вградени в тавана лунички осветяваха всеки образ. Първата фотография бе на дълъг прав път, гледан от вътрешността на кола. Беше отпечатана с черно архивно пигментно мастило върху памучна хартия и тъмните дървета и зловещото сияещо небе навяваха усещане за нещо призрачно. Ема погледна встрани към малката табелка с надпис. Освен името на фотографа, там бе написана и цената. Три хиляди долара. Уха.
— Не съм ти казала последните новини — прошепна му тя, докато се приближаваха към следващата фотография, триптих на пустинен пейзаж. Шампанското гъделичкаше гърлото й и докато разглеждаха снимките тя усещаше все по-осезаемо близостта на Итън. Страничните хора сигурно ги приемаха за двойка. Тя отпи отново от шампанското. — Почти сигурна съм, че в нощта, когато е умряла, Сътън е ходила в „Клика“ с близначките Туитър.
Итън рязко свали чашата, от която се канеше да отпие.
— Защо смяташ така?
Ема му предаде разговора, който беше провела в събота, в къщата на Мадлин.
— Едва ли е съвпадение. Сигурно те са приятелките, с които е била, когато е откраднала обиците. Ами ако те… — Тя завъртя глава и впери поглед в монтирания на стената пожарогасител.
— Габи и Лили убийци? — Итън отметна глава назад и присви очи, сякаш се опитваше да си го представи. — Тия двете със сигурност не са в ред. И то отдавна.
Ема заобиколи едно гигантско растение в саксия и се приближи към следващата фотография.
— Част от мен смята, че са твърде празноглави, за да извършат нещо такова.
— Те са еталон за празноглавие — съгласи се Итън. — Но каквото и да се е случило с Габи в нощта с влака, то им дава мотив.
— А може би просто се преструват на празноглави — рече Ема. И преди беше познавала такива момичета, точно като заварената й сестра Села, която пред родителите си се правеше на типичната тъпа блондинка, а всъщност продаваше трева в една запусната къща в квартала.
— Значи са много добри актриси. — Итън се приближи до следващата фотография. — Някой разказвал ли ти е как миналата година Габи мина през крака на сестра си с беемвето на баща им?
— Не…
— И после, когато Лили се прибрала с гипсиран крак, Габи била шашната: „О, Боже! Какво ти се е случило?“
Ема се изкиска.
— Не може да бъде!
— Има и друга история как в девети клас Габи успяла някак си да се заключи в шкафчето си в съблекалнята по физическо. — Итън млъкна за миг, за да си вземе още една хапка от подноса. — Дори не мога да си представя как някой би могъл да се побере вътре. Ами когато бяхме в прогимназията? Някой ги хванал да разговарят с британски акцент и се наричали „госпожица Лили Телиуокър“ и „Габи Пони Балони“. Нямали никаква представа, че това са жаргонни думи за пенис; просто им звучели смешно. Дълго време след това не спряха да ги подиграват.
Ема едва не се задави с шампанското си.
— Мили Боже.
— Но въпреки това нещо ми подсказва, че не бива да ги отписваш толкова бързо — рече Итън. — Бъди внимателна с тях, опитай се да разбереш какво знаят.
Ема кимна.
— Мадлин и останалите искат да им скроим номер. Но според мен това е ужасна идея.
— Аз бих стоял настрани. Ако те са убийците, последното нещо, което ти трябва, е да ги ядосаш още повече.
Климатикът се включи и в залата изведнъж застудя. Групата засвири нещо, по-подходящо за незаконните барове от времето на Сухия режим, и двама почерпени гости се впуснаха в танци. Итън махна с ръка пред лицето си, за да разсее облак цигарен дим.
Двамата се приближиха мълчаливо до следващата фотография. Тя представляваше колаж от полароидни снимки, като всяка представяше различни телесни части: очи, носове, крака, уши.
— Обожавам полароидите — каза Итън.
— Аз също — отвърна Ема и изпита облекчение при смяната на темата. — Преди да си тръгне, мама ми даде един полароиден фотоапарат.
— Липсва ли ти? — попита Итън.
Ема завъртя между пръстите си дръжката на чашата.
— Оттогава мина много време — отвърна неопределено тя. — Почти не помня дали има нещо, което да ми липсва.
— Какво ли се е случило с нея?
— О, не знам. — Ема въздъхна и заобиколи група меценати, които обсъждаха на висок глас великолепните години на арт сцената, когато всички те са били приятели с Анди Уорхол. — Някога, преди много години, си мислех, че тя е някъде наблизо и ме наблюдава. Че ме следва, когато се прехвърлям от дом в дом, оставайки близо до мен, за да се убеди, че съм добре. Но сега осъзнавам колко глупаво е това.