Едва когато стигнаха улицата, Ема се осмели да се обърне, за да провери дали Ниша не ги е последвала. На изхода не се виждаше никой.
Итън изпъна сакото си и избърса капчиците пот от веждите си. Изведнъж Ема избухна в смях. Итън също се разхили.
Само след миг обаче отново стана сериозна.
— Ниша със сигурност ни видя. — Ема се отпусна върху близката зелена пейка и въздъхна.
— На кого му пука? — попита Итън и седна до нея.
— На мен — отвърна тя. — Тя ще каже на родителите ми, че съм излизала.
— Сигурна ли си, че само това те притеснява? — Итън я погледна с крайчето на окото си. — Нали нямаш нищо против, че ни е видяла… заедно?
Стомахът й се сви.
— Разбира се, че не. А ти?
Итън я погледна без да мига.
— Ти как мислиш?
Откъм залата се носеше джазова музика. Една улична котка се стрелна между гумите на паркираната от другата страна на улицата кола. Итън се премести по-близо до нея и коленете им се докоснаха. Ема изпита силно желание да го целуне, но цялото й тяло трепереше от нерви.
— Итън… — Тя се извърна настрани.
Итън отпусна ръце в скута си.
— Добре, да не би да разбирам нещо погрешно? — Гласът му звучеше едновременно смутено и раздразнено. — Защото понякога ми се струва, че наистина искаш да… нали се сещаш. Но после… бързо се отдръпваш.
— Много е… сложно — отвърна тя, опитвайки се да успокои треперещия си глас.
— В смисъл?
Ема загриза нокътя си. Винаги беше искала да има сериозен приятел. Във Вегас дори беше кръстила една звезда „Звездата на гаджето“, с надеждата това да бъде знак, че най-накрая ще срещне човека, с когото трябва да бъде. Но сега се чувстваше несигурна.
— В този живот живея за момента — започна колебливо тя и преглътна тежко. — Харесва ми да съм с теб. Ти ме караш да се смея и си единственият човек, с когото мога да бъде себе си — истинската аз. За всички останали съм Сътън.
Итън вдигна глава и срещна погледа й. Очите му бяха големи и умоляващи, но той я изчака да завърши.
— Аз се преструвам, че съм едно мъртво момиче, Итън — каза тя. — И ме заплашват, а ти си единственият човек, който знае за това. Точно сега не живея моя живот, което означава, че просто… не е подходящият момент. — Винаги бе смятала това извинение за изсмукано от пръстите, поставяше го редом с „вината не е в теб, а в мен“. Но нещата стояха точно така. Тя наистина изпитваше чувства към Итън, силни чувства, но не знаеше как да бъде с него, когато животът й преминаваше през такива катаклизми. — Ами ако сложим началото на нещо и то не завърши добре? Ами ако се скараме? Тогава пак ще остана сама. — Ема закърши ръце. — Може би когато всичко това приключи… — Тя не завърши изречението.
Най-накрая Итън въздъхна шумно. Устните му се изкривиха.
— Да не би да казваш, че ако се скараме, ако скъсаме, аз ще те изоставя? Наистина ли смяташ, че съм способен да го направя?
Ема разпери ръце.
— Разделите могат да бъдат много грозни. — Тя въздъхна. — Много те харесвам. Но хората, на които мога да се доверя, са толкова малко — а ти си единственият, на когото мога да разчитам. Не бих могла да изложа това на опасност. Не сега.
Итън се извърна, без да каже нищо. Ема се загледа в паркираните от другата страна на улицата коли. Под чистачките на всяка една бяха подпъхнати рекламни флаери на фирма за почистване. Покрай тях бавно премина кабриолет, от който се носеше някакво хип-хоп парче.
— Мисля, че трябва да си останем приятели — прошепна Ема в тъмнината, страхувайки се да погледне към Итън. — Поне докато не се отърва от тая каша и не заживея отново живота си.
Тя усети как тялото на Итън се сгърчва под тежестта на думите й.
— Щом смяташ, че така е най-добре… — рече бавно той.
— Смятам — отвърна тя с възможно най-уверения си глас.
Без да каже нищо, Итън се изправи, бръкна в джоба си и извади ключовете за колата. Ема го последва до хондата, чувствайки се ужасно. Дали не беше объркала всичко?
Когато седна на предната седалка, някакво изпукване я накара да се обърне. Тя огледа тъмния път. В този миг забеляза нещо да се движи между храстите от другата страна на улицата, близо до пейката, където бяха седнали. В мрака проблесна огънчето на цигара. То се носеше във въздуха само, като държано от призрак.