АКО НЕЩО СЕ СЛУЧИ СЪС СЕСТРА МИ, АКО НЕ ОЦЕЛЕЕ, ЩЕ ТЕ УБИЯ.
Дрън-дрън, мисля си аз. И натискам бутона за изтриване.
19.
Надпис върху дъската
В първия момент Ема успя да различи само неясни сенки. Чу писъци, но те като че ли идваха от края на дълъг тунел. Гърбът й се опираше в твърдия дървен под. Миризма на мухъл дразнеше обонянието й. Върху лицето си усещаше нещо мокро — зачуди се дали не е кръв.
Някаква мека тъкан се отърка в голата й ръка. Нечий дъх затопли кожата й.
— Ехо? — опита се да каже тя. Нужни й бяха невероятни усилия да произнася думите. — Ехо? — повтори тя. — Кой е тук?
Някаква фигура се отдалечи от нея. Дъските на пода изскърцаха. Нещо не беше наред със зрението й. Някой приближи, но тя виждаше единствено размазано петно. Чу скърцане, подуши тебеширен прах. Какво ставаше тук?
Няколко секунди по-късно зрението й се фокусира. Петното изчезна. Точно пред нея стоеше изправена голяма черна дъска. Ема беше минавала безброй пъти покрай нея, докато подготвяха партито, и забеляза, че някой беше написал върху нея цитат от „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс:
„Нещата винаги намират начин да се прецакат.“
Сега цитатът беше изтрит и на мястото му се мъдреше ново съобщение. Ема веднага разпозна почерка и кръвта й изстина.
„Спри да ровиш или следващият път наистина ще пострадаш“.
Ема изохка.
— Кой е там? — извика тя. — Покажи се!
— Кажи нещо! — извиках и аз, без да виждам нищо, също като нея. — Знаем, че си там!
Но човекът, който беше написал посланието, не отговори. Изведнъж топлата, пулсираща тъмнина отново започна да обгръща Ема. Клепачите й изпърхаха и тя се опита да задържи очите си отворени. Точно преди да припадне отново, тя зърна същата размазана фигура — или може би две размазани фигури, — да протягат ръце и да избърсват думите от дъската.
Следващият път, когато Ема отвори очи, тя лежеше на легло в малка бяла стая. На отсрещната стена висеше плакат с инструкции как да се мият правилно ръцете. Над малка масичка, върху която бяха наредени буркани с памучни тампони и кутии с латексови ръкавици, висеше друг плакат, който обясняваше как се прилага техниката на Хаймлих3.
— Сътън?
Ема се обърна към гласа. На един офис стол до болничното легло седеше Мадлин, събрала плътно колене, сплела пръсти в скута си. Когато видя, че Ема е будна, на лицето й се изписа облекчение.
— Слава Богу! Добре ли си?
Ема вдигна ръка и я притисна към челото си. Отново усещаше крайниците си нормални, а не като напълнени с пясък, както когато лежеше на пода зад сцената.
— Какво стана? — попита тя с дрезгав глас. — Къде съм?
— Всичко е наред, скъпа — разнесе се друг глас. Пред очите й изплува дългуреста жена с очила и мръсноруса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя беше облечена с бяла болнична манта, на която беше окачена табелка с думите „Т. ГРОУВ“ и „МЕДИЦИНСКА СЕСТРА“. — Изглежда, си припаднала. Най-вероятно заради ниска кръвна захар. Яла ли си нещо днес?
— Един прожектор падна от рамката и едва не те уби — обади се Мадлин с треперещ глас. — Луда работа — без малко да падне на главата ти!
Ема присви очи, припомняйки си надвесената неясна фигура. Написаното с тебешир предупреждение. Сърцето й се разтуптя, заблъска в гърдите й толкова силно, че тя се уплаши да не го чуят сестрата и Мадлин.
— Видяхте ли някой да се навежда над мен докато лежах на земята? Някой да пише нещо на черната дъска?
Мадлин присви очи.
— Каква черна дъска?
— Някой написа нещо — настоя Ема. — Сигурна ли си, че не беше Габи? Или Лили?
По лицето на Мадлен пробяга някакво изражение, което Ема не успя да разгадае.
— Мисля, че ти трябва почивка. Когато прожекторът падна, Габи и Лили бяха на сцената. Пазачът каза, че е просто ужасен инцидент — прожекторите са супер стари. — Тя потупа Ема по рамото. — Много съжалявам, но трябва да се връщам в залата — Шарлът ще ми откъсне главата, ако не отида да й помагам да се оправи със сервитьорите. — Мадлин се изправи. — Просто си почини, а аз ще дойда когато свърши партито, става ли?
3
Последователност от мерки за оказване на първа помощ при пълно запушване на дихателните пътища. — Б.пр.