Дъската с обявите се залюля на стената, когато Мадлин затръшна вратата зад гърба си. Сестрата промърмори нещо от рода, че скоро ще се върне и се изниза през другата врата. В тишината на малката стая Ема затвори очи, отпусна глава върху твърдата възглавница и въздъхна.
Заеми мястото си, Сътън, беше казала Габи точно преди да започне церемонията. Ти си вляво на сцената, нали? И тогава Лили изтича горе да си вземе телефона — точно на мястото, откъдето се управляваше осветлението. А след това… тряс. Прожекторът падна точно там, където би трябвало да стои тя.
— Ема?
Ема отвори очи и видя Итън, надвесен над нея, сбърчил разтревожено тъмните си вежди. Той беше облечен с износена масленозелена тениска, тъмни протрити дънки и черни кецове, които изглеждаха като овършани. Когато пристъпи по-близо до нея, тя усети топлината на тялото му. Той взе ръката й, но бързо извърна глава, сякаш не беше сигурен дали може да я докосва. Ема не бе оставала насаме с него от откриването на изложбата — когато го беше отблъснала.
Тя бързо седна в леглото и приглади косата си.
— Здрасти — рече тя с продран глас.
Итън пусна ръката й и седна на черния офис стол, на който допреди малко беше седяла Мадлин.
— Чух трясък зад кулисите. В следващия миг всички повтаряха името ти. Какво стана, по дяволите?
Ема потреперваше, докато му разказваше за прожектора и посланието на дъската. Когато свърши, Итън се надигна леко от стола и мускулите на ръцете му се напрегнаха.
— Надписът още ли е там?
— Не. Някой го изтри.
Той отново се отпусна в стола.
— По време на инцидента зад кулисите е било пълно с народ. Все някой е видял нещо, не мислиш ли?
— Знам, че звучи безсмислено. Но там имаше някой. Някой написа онова послание.
Той я погледна по същия начин като Мадлин.
— Напоследък ти е доста напрегнато. Сигурна ли си, че не си сънувала?
— Въобще не го усетих като сън. — Ема се уви по-плътно с одеялото и усети как потта от дланите й попива в грубата вълна. — Според мен бяха близначките. — Тя снижи глас и разказа на Итън за Шарлът и Мадлин, които й бяха намекнали, че Сътън има нещо общо с изпращането на Габи в болницата. След това му каза за шишенцето с лекарствата, което Габи беше извадила от торбичката. — Беше нещо, наречено Топамакс. И преди съм виждала Габи да гълта хапчета, но винаги съм си мислела, че са разни парти дроги. Носиш ли си телефона? Трябва да го потърся в Гугъл.
— Ема — рече Итън с напрегнат глас. — Някой току-що те предупреди да спреш да ровиш.
Ема изсумтя.
— Мислех, че не ми вярваш за надписа на дъската.
— Разбира се, че ти вярвам — просто се надявах да не е истина. — Очите на Итън проблеснаха в тъмносиньо под флуоресцентната лампа. — Мисля, че е време да сложим край на всичко това.
Ема разтърка лицето си с ръце.
— Ако спрем, това означава, че на убиеца на Сътън ще му се размине. — Тя преметна краката си през леглото и се надигна, олюлявайки се.
— Какво правиш? — възкликна Итън, докато тя се приближаваше до шкафовете с папки, подредени край стената.
— Медицинският картон на Габи трябва да е в училище, ако случайно възникне някакъв проблем — прошепна Ема. Тя издърпа чекмеджето, маркирано с „Ф-Х“ и прегледа набързо протритите папки, докато не намери етикета с надпис „ФИОРЕЛО, ГАБРИЕЛА“.
Откъм коридора се чу потракване на токчета и Ема замръзна на място, докато те не подминаха медицинския кабинет. После измъкна папката на Габи и забеляза, че е по-твърда от останалите, сякаш не беше прекарала достатъчно време тук, за да се изтърка. Ема прегледа съдържанието й и тихо подсвирна.
— Топамакс, лекарството на Габи? С него се лекува епилепсия.
— Тя е епилептичка? — Итън присви очи. — Мисля, че това няма как да е останало скрито.
Ема продължи да чете.
— Тук пише, че болестта е била латентна до месец юли, когато някакъв инцидент е отключил първия пристъп. — Тя погледна към Итън. — Номерът с влака е бил през юли. Ами ако Сътън е причинила епилепсията?
— Господи. — Лицето му пребледня.
Ема върна обратно папката и бутна чекмеджето с бедро.
— Близначките Туитър сигурно са били повече от ядосани — сигурно са били бесни и подлудели достатъчно, за да планират убийството на Сътън.
Итън я гледаше ококорено.
— Нима смяташ, че близначките…?
— Сега съм по-сигурна от всякога — прошепна Ема. Мислите препускаха в главата й. — Сигурна съм, че Лили преряза прожектора — преди той да падне, тя изтича на горния етаж да си вземе телефона. И трябваше да ги видиш как ме гледаха, преди да припадна. — Щом си припомни тази сцена, тя настръхна цялата. — Изглеждаха способни на всичко.