В съзнанието ми проблесна убийствения поглед в очите на Лили от нощта с влака. Изпратеното от линейката съобщение, в което заплашваше да ме убие, ако нещо се случи с Габи. Слава Богу, че Ема беше успяла да отстъпи встрани, преди прожекторът да падне на главата й. Без малко да се присъедини към мен.
Ято птици се надигна с пърхане от храстите, които се намираха под прозореца на лекарския кабинет. Ема крачеше напред-назад.
— Всичко това звучи много смислено — прошепна тя. — Габи и Лили са майстори на Туитър и Фейсбук — те биха могли лесно да хакнат страницата на Сътън, да прочетат първата ми бележка и да ми изпратят отговор, в който ме канят да дойда в Тусон и да чакам при каньона Сабино. Двете бяха с Мадлин, когато ме отвлякоха оттам и ме отведоха на купона у Ниша. А и не са ли дали те идеята за отвличането?
Итън не отвърна нищо, само размърда стола си по пода и колелцата му изскърцаха.
— Освен това са такива клюкарки — продължи Ема, спирайки се пред големия плакат с надпис КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО СМЕ ЖЕРТВА НА ТОРМОЗ. — Въобще няма да изглежда подозрително, ако душат наоколо, шпионират, подслушват. Освен това и двете бяха на гости у Шарлът миналата седмица. Биха могли да се спуснат на първия етаж и да ме удушат, без да включат алармата. — Нервите на Ема бяха опънати до скъсване. Тя беше надушила нещо голямо — и ужасяващо. — Лили и Габи са били със Сътън в нощта, когато е умряла. Трябва да са те.
Итън преглътна и адамовата му ябълка подскочи.
— Но как ще го докажем? Как ще ги разобличим?
— С помощта на телефона ти. — Ема протегна ръка. Объркан, Итън й го подаде. Тя изкара първата страница на Туитър и отново прегледа туитовете на Габи и Лили. На 28 август те бяха произволни и напълно безвредни: ОБОЖАВАМ НОВИЯ ШАНЕЛ! и КАКВО ЩЕ НОСИШ НА КУПОНА У НИША? АЗ СМЯТАМ ДА ПРЕСЛУШАМ НОВИТЕ ПОКУПКИ ЗА УЧИЛИЩЕ, и БУРГЕР С АВОКАДО В КАЛИФОРНИЯ КУКИН, ВКУСНОТИЯ!
Понякога успяваха да изстрелят до трийсет туита в час. Но на 31 август нямаше нито един.
— Това е много странно — рече Ема и отново полегна в леглото. — Мислех си, че ще се хвалят как са ходили да крадат заедно със Сътън.
Итън седна до нея, докато тя преглеждаше последните им туитове. В десет часа сутринта Габи беше написала, че е изкарала шестица на теста по математика, за който въобще не е учила.
— Много е скромна, нали? — избоботи Итън, надничайки над рамото на Ема.
— В това няма никакъв смисъл — рече тя, почуквайки с пръст по телефона на Итън. — Днес следобед, точно преди церемонията, Габи накара Лоръл да чака, докато си завърши туита. Защо не го виждам на страницата й? — Очите на Ема се разшириха. — Чакай. Ами ако си имат тайни туитър акаунти?
Итън я погледна странно, сякаш не беше сигурен какво точно има предвид.
— Това е когато някой има отворен профил, за който знаят всички и втори, таен, под кодово име — обясни му Ема.
— Че защо да си правят труда? — попита Итън.
— Ако има нещо, за което искат да разговарят само помежду си и не искат никой друг да ги чете.
— В това има смисъл. — В гласа на Итън се усещаше вълнение. — А и те двете са точно от типа хора, които биха го направили.
— Но как да разберем кодовите им имена? Възможно ли е да са някаква тяхна си шега?
— Най-вероятно — отвърна Итън. — А може и да са избрани просто ей така.
— Да опитаме първо с модните дизайнери — предложи Ема. — Или може би любимите марки обувки или филми. — Тя отвори търсачката на Туитър и написа родарте, любимата модна къща на близначките. Но профилът принадлежеше на някого от Австралия. Тя опита други варианти — родартеГърл, родартеФен — както и някои други неща, които харесваха близначките Туитър, като например любимия филм на Габи „Дяволът носи Прада“, или любимата група на Лили, „Май Кемикъл Романс“.
Провериха дори страниците на близначките във Фейсбук в търсене на някакви идеи.
— Те имат кучета близнаци, които се казват Гугу и Гага — сети се Итън.
— Наистина ли? — изпъшка Ема и ги написа в Туитър, но не излезе нищо — само много фен страници на Лейди Гага.
Опитаха марки козметика, различни вариации на Гучи и Марк Джейкъбс, любими знаменитости и магазини, в които обичаха да пазаруват. Нищо не се получи. Ема се облегна назад и разтърка слепоочията си. Какъв би могъл да бъде нейният таен акаунт? Псевдоним, за който никой не би се сетил? Единственото, за което се сещаше, беше Лу, механикът от гаража, който я наричаше своята малка омазана с грес маймунка. Или „мацката от драйф-кометата“, както не чак толкова потайно я наричаха барманите от съседното заведение, докато работеше на увеселителното влакче „Ню Йорк-Ню Йорк“.