— Ами ако тайните им туитър имена са малко нетактични? — попита Ема. — Примерно свързани с онзи път, когато Габи сгазила крака на Лили.
— Или когато Габи се заключи в шкафчето си — добави Итън.
Изведнъж двамата се спогледаха. Ема написа ГабиПониБалони. Изскочи профил; мъничката снимчица определено беше на Габи. Тя имаше само един последовател: МисЛилиТелиуокър.
— Не мога да повярвам — прошепна Ема. Пръстите й трепереха, докато преглеждаше страницата. Туитовете въобще не бяха глупави. Всеки постинг, който прочиташе, караше стаята да се завърта все по-бързо около нея. Първо прочете туитовете им от трийсет и първи август:
ГабиПониБалони: Смяташ ли, че трябва?
МисЛилиТелиуокър: Убедена съм. Няма връщане назад. Довечера всичко ще си дойде на мястото.
А предишната седмица, в нощта на гостуването у Шарлът, когато някой се беше промъкнал на долния етаж и се беше опитал да удуши Ема:
МисЛилиТелиуокър: Смята ни за много глупави.
ГабиПониБалони: Скоро ще разбере истината.
МисЛилиТелиуокър: По-добре да внимава…
А в нощта на рождения ден на Сътън:
ГабиПониБалони: Няма представа какво я чака. Нямам търпение да й видя физиономията.
МисЛилиТелиуокър: Да се надяваме, че ще се получи.
И туитът, който Габи беше пратила следобед:
ГабиПониБалони: Остава по-малко от час. С кучката е свършено.
В коридора се тресна врата на шкафче, разклащайки стените на медицинския кабинет и шишето със сироп за кашлица на рафта. С кучката е свършено. Споменът за падащия прожектор връхлетя Ема. Тя впери поглед в Итън.
— Става дума за мен.
Спомних си за скарването с Лили в нощта на габиния инцидент. Казах й да си държи устата затворена или ще й съсипя живота. А може би вместо това двете със сестра й бяха съсипали моя.
— Моля те, направи ми услуга и ги прати на мейла — каза Ема на Итън. — Всичките. Не мога да рискувам да ги изгубя, както изгубих филмчето с удушаването.
— Готово. — Итън взе телефона си от Ема и започна да копира и да изпраща всички туитове.
През стените се дочуваше приглушена класическа музика от репетицията на оркестъра в съседната стая. Изведнъж тялото на Ема я заболя така, сякаш бе участвала в целодневен маратон.
— Какъв кошмар — каза тя и отново се отпусна на леглото. — А това, че са две, го прави още по-невъзможно. Дали е опитват просто да ме уплашат? Или да ме убият? И ако се опитват да ме убият, след колко време ще опитат отново?
Итън промърмори нещо утешително, но не можа да даде никакъв съвет.
— Какво ли не бих дала за един ден далеч от всичко това — прошепна Ема. — Поне за два часа. — Тя си помисли за петък вечер. И без това й беше достатъчно трудно да се оправя с близначките Туитър посред бял ден. Какво ли я чакаше в сумрачната бална зала, декорирана като къща с духове, съвсем сама? Тя погледна скришом към Итън. — Имам една идея.
Той пусна телефона в джоба си.
— Да я чуем.
— Защо не дойдеш на бала с мен? — Тя махна с ръка към рекламния флаер, който беше забоден на стената в кабинета. На него един скелет и вещица танцуваха танго.
Итън отстъпи назад.
— Ема…
Тя го прекъсна преди да успее да й поднесе сладкодумната си реч колко мрази баловете.
— Бихме могли заедно да следим близначките. Няма да се налага да действам сама. Може дори да се окаже забавно. Ще се облечем в смешни костюми, ще похапнем от невероятно вкусните тарталетки, ще потанцуваме — или няма, ако си против. И ще се посмеем хубаво на всички, които се вманиачават по баловете.
Итън стисна ръце в скута си.
— Въпросът не е, че не искам да ходя, ами… всъщност вече поканих някой друг.
Ема примигна. Почувства се така, сякаш я беше залял с кофа студена вода и главата й се изпразни от всякаква мисъл.
— О! — каза най-накрая тя. — О, чудесно, страхотно! Браво на теб!