21.
Услуга с подтекст
— Здрасти, мацки! — викна весело Лоръл и на устните й грейна усмивка. — Това ще бъде страхотно!
— Няма проблем! — Очите на Габи проблеснаха от Ема към Лоръл. Устните й потръпнаха, сякаш се опита да скрие усмивката си. — Всички знаем колко отчаяно иска Сътън да си прибере колата.
— Да, за да може отново да й я приберат — промърмори Лили под носа си.
Прониза ме зловеща тръпка.
Лили поведе Ема към белия им джип, който стоеше на паркинга.
— Хайде. Едно малко птиче ми подсказа, че паркингът приключва работа в четири.
— Но… — опъна й се Ема — не е необходимо да ходя точно днес…
— Глупости — отвърна бързо Лили. — Нямаме нищо против. Нали за това са приятелите?
— Вие сте най-великите! — Лоръл бръкна в чантата си и извади ключовете. — Приятно посрещане на Флойд, Сътън!
Ема погледна през рамо към Лоръл, убедена, че на лицето й са изписани безпомощност и страх, но Лоръл просто безгрижно й махна с ръка за довиждане. Тя метна през рамо найлоновата торбичка от магазина и тръгна към фолксвагена си.
Лили отвори със замах задната врата на джипа.
— Първо дамите — рече тя със сладък глас, посочвайки на Ема облечената в черна кожа седалка. Ема се поколеба, обмисляйки колко далеч би стигнала, ако побегне с всички сили.
— Какво има, Сътън? — подразни я Габи, забелязвайки нежеланието на Ема. — Да не си се стреснала от нещо в магазина? Да не те е страх, че още някоя лампа ще ти падне на главата?
Ема преглътна тежко, думите на Габи я прерязаха като с нож. Сърцето й никога не беше тупкало толкова бързо. Но тя си помисли, че точно сега близначките не биха могли да й направят нищо — не и след като Лоръл знаеше, че са с нея. Ема изпъна рамене, отметна тъмната си коса през рамото и се взе в ръце.
— Не, стреснах се, като видях облеклата ви — сопна им се тя, оглеждайки блузата на точки и карираната пола на Лили. — Да не би някой да е бил надрусан, като се е обличал тази сутрин?
Лили изсумтя.
— В последния брой на „Воуг“ пише, че на мода са смесените десени.
— Човек би си помислил, че ти ще си наясно с това — подигра й се Габи.
— Какво е това отношение, дами? — Ема се опита да прозвучи ядосано. — Да не би все още да сте сърдити заради номера, който ви погодихме на партито?
— О, Сътън, моля ти се. — Лили отвори пасажерската врата. — Мина ни още преди да започне.
Габи бутна Ема на задната седалка, която ужасно миришеше на „Скитълс“. Близначките Туитър седнаха отпред и Габи запали двигателя. Очите й срещнаха емините в огледалото за обратно виждане.
— Към полицейския паркинг, нали?
Ема кимна, а близначките Туитър се спогледаха и се изкискаха, което накара стомаха й да се свие. После Габи излезе от паркинга и сви наляво при светофара. Лили пишеше нещо на айфона си. Ема успя да зърне иконата на Туитър. Тя се наведе напред, умирайки си да надзърне. Дали Лили не пишеше нещо в тайния си акаунт? Дали не пращаше тайно послание на Габи?
Лили вдигна глава, забелязвайки Ема. Тя се обърна рязко настрани, преструвайки се, че не гледа. Лили покри екрана с ръка и се ухили. Ема извади телефона си, погледна, но не видя ново съобщение.
Габи излезе на магистралата и започна да се промъква между колите, като едва не пресече пътя на една бързо движеща се цистерна с мляко.
— Вълнуваш ли се за утре, Сътън? — Тя се извърна назад и погледна Ема.
— Габи! — изпищя Ема, сочейки магистралата. Как въобще й позволяваха да сяда зад волана? На болните от епилепсия дават ли им шофьорски книжки?
Устата на Габи се изкриви в усмивка. Тя не се обърна напред.
— Но, Сътън, аз мислех, че обичаш да живееш на ръба!
— Ю-хуу! — извика пискливо Лили, докато пръстите й летяха по клавиатурата на айфона.
Колите край тях надуваха клаксони. Ема усети, как я облива студена пот. Тя сложи ръка върху рамото на Габи.
— Габи, моля те!
Накрая, малко преди да се сблъскат челно с приближаващ джип „Чероки“, Габи се обърна спокойно напред и върна джипа обратно в тяхното платно, сякаш въобще не са се намирали в опасност.
— Ние сме страшно развълнувани за бала, Сътън — каза тя, продължавайки разговора, все едно нищо не се беше случило. — Това е голяма нощ за нас. Направо ще умреш, като ни видиш!