Ема примигна.
— Моля? — Тя хвана дръжката на вратата, умирайки от желание да скочи навън.
Лили се изкиска.
— Костюмите ни са невероятни.
— Боже, какво си мислеше, че имаме предвид? — попита Габи, подхилквайки се. Момичетата отново се спогледаха, сякаш знаеха, че направо подлудяват Ема.
И тогава Габи изведнъж зави и се озова пред един мръсен паркинг. Върху телената ограда беше закачена табела, на която пишеше „КОНФИСКУВАНИ АВТОМОБИЛИ, ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ТУСОН“. Когато влязоха вътре, от малката, прашна сграда излезе един дебел мъж с бръсната глава, който махна с ръка на Габи да свали прозореца.
Веднага, щом колата намали, Ема отвори вратата и изскочи навън.
— Сътън! — извика Габи. — Какво правиш, по дяволите?
— Нататък ще се оправям сама — извика в отговор Ема и изпълнена с облекчение, се изправи до работника, който имаше грамадни мускули и зловеща татуировка, която се подаваше под яката му. — Но ви благодаря, че ме докарахте!
Близначките Туитър се помотаха около вратата, сбърчили вежди. После Лили сви рамене и каза нещо на Габи, което Ема не можа да чуе. Двете се усмихнаха и Габи подкара джипа на задна скорост.
Докато минаваха покрай Ема, и двете й помахаха.
Ема изчака сърцето й да се успокои. След това се обърна към служителя на паркинга.
— Дойдох да си взема колата — каза тя с дрезгав глас.
— Насам, моля. — Служителят я поведе към сградата. — Ще ми трябва шофьорската ви книжка и кредитната карта.
Ема извади шофьорската книжка на Сътън от портмонето си и му я подаде. Служителят написа нещо на прашната клавиатура и се загледа в екрана. Веждите му се сбърчиха.
— Сътън Мърсър? — повтори той. — Волво от 1965 година?
— Точно така — отвърна Ема, припомняйки си подробностите от полицейското досие на Сътън.
Мъжът я изгледа продължително и подозрително.
— Тук пише, че сте си прибрали колата преди около месец.
Ема примигна.
— Какво?
— Ето го тук. Взели сте я сутринта на трийсет и първи август. Платили сте пълната глоба. — Той извъртя монитора, за да покаже екрана на Ема. Тя погледна към сканирания формуляр за освобождаване на превозно средство. Там, на края на листа, стоеше подписът на Сътън.
В съзнанието ми блесна спомен: идвала съм тук и преди. Спомних си счупения химикал, с който подписвам формуляра. Спомних си, как телефонът ми звънва и ме облива вълна от щастие. Но преди да погледна към екрана, видението се замъглява и изчезва.
Ема погледна към подписа на Сътън, онова заоблено С, завъртулките на буквата М. Това беше поредната ясна следа към онова, с което се беше занимавала Сътън в деня на смъртта си, но като че ли разследването й беше направило голям завой наляво. Защо Сътън не беше казала на никого, че онзи ден си е прибрала колата? И къде се намираше тя сега?
Мъжът се прокашля, откъсвайки Ема от мислите й.
— Това е вашият подпис, нали?
Ема имаше усещането, че езикът й е направен от олово. Тя не знаеше как точно да отговори. Дали да каже, че не е и да обяви колата за открадната? Ами ако го направи и полицията открие трупа на Сътън в багажника? Ема веднага ще бъде арестувана — без всякакви други улики тя щеше да бъде най-вероятният убиец на сестра си: нещастната близначка, която се опитва да избяга от бедния си живот.
— Ами… сигурно съм се объркала — рече тя с дрезгав глас. След това се обърна и излезе под лъчите на заслепяващото слънце. Служителят я изпрати с поглед, поклащайки глава и мърморейки си под носа, че в днешно време всички хлапета се друсат. Когато Ема излезе от паркинга и се накани да си повика такси, за да се прибере у дома, проблясък на нещо червено привлече погледа й. Някаква фигура се скри зад изоставената стара сграда на „Бъргър кинг“ от другата страна на оградата. Макар че бе успяла да я зърне само за миг, Ема беше почти сигурна, че фигурата има мръсно руса коса като на близначките Туитър.
Те със сигурност наблюдаваха сестра ми. Единственото, което не знаех, беше какво смятаха да предприемат по-нататък.
22.
Има туит, няма туит
Няколко часа преди началото на бала на вратата на Шарлът се позвъни. Ема остави диетичната си кола на кухненската маса и отиде да отвори. На прага стоеше едра, татуирана жена, с разчорлена стърчаща коса, облечена с къса черна балеринска пола, раздърпана черна тениска и износени кубинки. Тя приличаше на кръстоска между булката на Франкенщайн и надрусана Къртни Лав.