— Нали не си правите коктейли? — изръмжа Хелена, стиснала грамадна четка в ръка. — А ако си правите, забъркай и за мен един, скъпа!
Мадлин се ухили.
— Разбира се.
На вратата отново се позвъни.
— Сътън, ще отвориш ли? — попита Шарлът, която седеше със затворени очи, докато Хелена поставяше сребристи блестящи сенки по клепачите й.
Ема тръгна по дългия коридор, по чиито стени висяха модернистични фотографии на кактуси, сенки и безоблачни небеса и натисна бравата на гигантската врата. Щом зърна двете момичета на верандата, в стомаха й се разбунтуваха киселини.
— Здрасти, Сътън — каза Габи и се промъкна покрай нея. В ръката си носеше плик за дрехи и върху тениската беше завързала оранжевия си шарф.
— Какво стана с колата ти? Не я виждам отвън — изчурулика Лили и нахълта в коридора. Тя също си беше сложила шарфа.
„Нима не знаете?“, искаше да попита Ема, сещайки се за фигурата — или фигурите, — които се бяха скрили зад „Бъргър кинг“. Може би близначките Туитър бяха закарали Сътън да си прибере колата и на трийсет и първи август. Може би дори знаеха къде се намира в момента.
Вместо това Ема каза на близначките същата лъжа, която беше поднесла и на другите момичета:
— Станало е някакво объркване. Ония идиоти от паркинга са дали колата на някой друг. Но ченгетата вече я издирват.
— Здрасти, кучки! — извика Шарлът от кухнята, преди някоя от близначките да успее да отговори. — Елате и си забъркайте коктейл! Днес тук е зона без родители!
— Аз не се броя! — обади се Хелена и кискането й премина в кашлица.
Ема тръгна след близначките Туитър, които се носеха като примадони по коридора.
— Какво правят те тук? — промърмори тя на Мадлин, след като се върна в кухнята.
Мадлин отпи голяма глътка от коктейла си.
— Това е най-малкото, което можем да направим след проваления номер.
— Те трябва да си вървят — изтърси Ема.
Мадлин избърса влагата от чашата си с розова коктейлна салфетка и въздъхна.
— Сътън, не се дръж така. Нали не сме тръгнали да ги включваме в „Играта на лъжи“. Спокойно.
— За нас ли говорите, Сътън? — направо изкрещя Габи откъм масата, докато си играеше с телефона си. Гласът й изнервяше Ема и тя сви ръцете си в юмруци.
— Само мили неща — пропя Мадлин. Тя стисна ръката на Ема. — Бъди мила, става ли?
Шарлът скочи от стола. Всички започнаха да охкат и ахкат при вида на клеопатрените й очи, изсечени скули и перфектна алабастрова кожа. След това на стола седна Мадлин, като предварително си доля още ром в коктейла.
— И така, мацки. — Тя погледна близначките Туитър. — Имате ли си кавалери за довечера?
— Отиваме по женски — отвърна Габи. Пръстите й се движеха по клавиатурата на телефона със зашеметяваща скорост. — Но ще се оглеждам за някого.
— Това пропусна да ми го кажеш — повдигна вежда Лили. — Аз също! Кой е той?
Габи сви рамене.
— Тайна. Не искам да казвам нищо, докато не се убедя, че си пада по мен.
Лили сви устни.
— Тогава и аз няма да ти кажа кой е моят.
Ема ги погледна с любопитство. Досега не беше ставала свидетел на търкания между тях.
— И Сътън ще ходи сама — пропя Лоръл, очевидно опитвайки се да разведри атмосферата.
— Настина ли? — Очичките на Лили се впиха в Ема. — Колко интересно!
— Щом ще ходим сами, сигурно ще прекараме доста време заедно. — От устата на Габи тези думи прозвучаха като заплаха. — Време насаме със Сътън. Какъв късмет, а?
— Какъв късмет — повтори Ема, изпълнена с ужас.
Лили извади телефона си и започна бързо да пише нещо. Разнесе се звън и Габи погледна към екрана на своя телефон. След това и двете стрелнаха с погледи Ема, преди да извърнат глави.
Няколкото глътки алкохол, които беше изпила, изгаряха стомаха й. Тя извади телефона на Сътън и прегледа официалните страници на Габи и Лили в Туитър. Нямаше никакви нови съобщения. Но пръстите им не спираха да танцуват върху клавиатурите. От време на време се усмихваха, сякаш някой беше казал нещо много смешно.
Пръстите на Ема също се раздвижиха — тя набра скритите им акаунти. Но се появиха само съобщения за грешки. Страниците не съществуваха.
Ема пусна ново търсене, защото реши, че може да е сбъркала някоя дума, но отново получи същото съобщение за грешка. Само преди десет минути беше разглеждала страницата…