Внезапно Мадлин стисна Ема за ръката.
— О, Господи!
Тя се опита да я отведе в друга посока, но беше късно. Ема вече беше видяла онова, което беше притеснило приятелката й. На няколко метра от тях, на една от пейките седеше Гарет. Той беше облечен в бархетна туника, под която носеше риза с жабо, а на главата си беше сложил викингски шлем с рога. На масата пред него лежеше меч с изтъпен връх.
И той не беше сам.
— Здрасти, момичета! — пропя Ниша, която се надигна от мястото си до Гарет и им махна с ръка. Черната й коса беше сплетена в две плитки, тя беше облечена с плътно прилепваща рокля с корсет и на главата й беше кацнал подобен на гаретовия шлем с рога. Двамата формираха двойка.
— О, Боже — рече Шарлът с нисък глас. — Кажи ми, че не е дошъл с нея.
Догади ми се. Ниша? Това беше голяма стъпка назад, след като вече беше излизал с мен. Или с Шарлът, като стана въпрос за това.
Гарет вдигна глава и също видя Ема. Лицето му се смръщи. Той отвори уста, но от там не излезе нито звук. Ниша дрънкаше и за двамата; покани ги да седнат и когато те не помръднаха от местата си, им направи комплимент за костюмите. След това се обърна към Ема.
— Сътън, ти сама ли си дошла? — попита тя с престорена усмивка, но преливаща от удоволствие.
— Да вървим — каза Мадлин и хвана Ема за ръката. Те се отправиха към дансинга, който вече лепнеше от разлетите безалкохолни, минаха покрай кабинката на диджея, около която се бяха събрали няколко групита, и влязоха в момичешката съблекалня. Над главите им блестяха ярките флуоресцентни лампи. Във въздуха се носеше лека миризма на потни чорапи и разлян шампоан.
Мадлин седна на една от пейките и хвана Ема за ръката.
— Добре ли си? Искаш ли да си тръгнем?
Отвън се долавяше музиката. Ема погледна Мадлин в очите и осъзна, че приятелката й мисли, че е разстроена. А тя не беше, не съвсем — по-скоро се чувстваше объркана. Харесваше ли Ниша Гарет? Затова ли мразеше Сътън?
Ема отметна бретона от лицето си.
— Добре съм — каза тя. — Просто се чувствам… странно.
Мадлин преплете пръсти с нейните.
— По-добре ще ти е без него. Искаш ли да съм откровена? Не исках да ти го кажа, докато още излизахте, но според мен Гарет те дърпаше назад. Той е някак си обикновен, като белия хляб. А ти си Сътън Мърсър — точно обратното.
Ема надникна в ясните сини очи на Мадлин, трогната. Приятелките на Сътън може и да не бяха перфектни, но за сметка на това бяха лоялни.
— А Шарлът ми каза, че когато ходела с Гарет, той бил вманиачен по лятната олимпиада — продължи Мадлин и се изкиска. — Особено по гимнастичките. Представяш ли си? Те приличат на лайнбекъри-джуджета!
Много ви благодаря, че ми го казахте, докато бях още жива.
Но Ема се изкиска.
— Да, може би не си заслужава.
— Определено. — Мадлин вдигна ръце и нагласи короната на главата си. Ръкавите й се плъзнаха по ръцете, разкривайки голата й кожа. От вътрешната страна, под лакътя, Ема забеляза четири пурпурни отока с формата на пръсти.
Тя ахна.
— Мадс, какво се е случило?
Мадлин проследи погледа на Ема и пребледня.
— О, нищо. — Тя придърпа ръкава си надолу с треперещи ръце. Той се закачи в гривната й и тя го задърпа нервно, докато не отпусна. Тогава Ема забеляза розовия белег от изгаряне на ръката й. И отока на хълбока й. И още един на врата й.
В главата й се включи сирена. Тя беше срещала доста деца от приемни семейства, които не искаха да говорят за насинените си очи, липсващите кичури коса и изгарянията по ръцете им.