— Мадс — прошепна Ема. — Можеш да ми кажеш. Всичко е наред.
Мадлин стисна устни и пъхна показалеца си в издълбания жлеб на пейката.
— Няма значение.
— Напротив, има.
Край съблекалнята се дочуха момичешки гласове. Откъм къщата с духовете се разнесоха нови писъци. Дългата стрелка на часовника, който висеше над стаята на учителя по физическо, направи половин обиколка, преди Мадлин да заговори отново.
— Случи се заради цигарата.
— Цигарата ли?
— Която изпуших до прозореца в събота. Наруших правилото. Заслужих си го.
— Заслужила си го? — повтори Ема. В съзнанието й проблесна гневното лице на господин Вега. — О, Мадс!
Изведнъж аз също получих видение: господин Вега връхлита в спалнята на Мадлин, лицето му е червено и лъскаво, гласът му гърми.
— Кълна се в Бог, Мадлин, ако още веднъж нарушиш вечерния си час, ще ти счупя врата!
Мадлин тича след него по стълбите и след миг дочувам приглушени звуци. Разнася се трясък, сякаш на пода се е стоварил рафт, пълен с тенджери и тигани. Аз си седя там и не смея да помръдна. Твърде съм уплашена, за да направя каквото и да било.
Няколко минути по-късно Мадлин се връща, бузите й са мокри от сълзи, а очите й са зачервени. Но тя се усмихва, свива рамене и се преструва, че нищо не се е случило, а и аз не я питам.
Ема хвана ръцете на Мадлин и ги стисна силно.
— Затова ли искаше да говорим онзи път? Нощта, в която си се опитала да ми се обадиш, а аз не съм си вдигнала телефона?
Мадлин кимна, стиснала устни толкова силно, че очертанията им почти се бяха изгубили.
— Толкова съжалявам — каза Ема и преглътна тежко. — Трябваше да съм до теб. — Тя се зачуди дали Сътън знае за това, или Мадлин го е криела от всички.
— И аз съжалявам — добавям аз, макар че тя не може да ме чуе. Имам усещането, че двете с Мадс никога не сме го обсъждали преди, нито дори онази нощ. Онова телефонно обаждане в нощта, когато умрях, е било първият път, когато се е престрашила. Ако можех, щях да й отговоря, но вече ме е нямало.
— Всичко е наред — отвърна Мадлин с треперещ глас. — Обадих се на Шарлът. Тя всъщност ми помогна доста. Исках да ти разкажа по-късно, но… — Тя се изсмя горчиво и приглади роклята си. — Ако щеш ми вярвай, но това не може да се сравни с нещата, които татко причиняваше на Теър. — Тя погледна скришом Ема. — Но предполагам, че той ти е разказал, нали?
При споменаването на името му кожата на Ема настръхна. Възможно ли е Теър да беше разкрил пред Сътън нещо толкова лично? Толкова близки ли са били?
Пред очите ми отново се появи онази сцена: Теър ме хваща за ръцете и ми казва нещо, опитвайки се да ме накара да разбера. Дали не е ставало въпрос за баща му?
— Трябва да кажеш на някого, Мадс — настоя Ема. — Това, което прави той, е лошо. И опасно.
— Шегуваш ли се? — Короната на главата й клюмна напред. — Той ще намери начин да извърти всичко и да изкара мен виновна. Мама ще застане на негова страна. Освен това вината си беше моя. Ако спра да се дъня, всичко ще бъде наред.
— Мадлин, това не е редно — отвърна упорито Ема. — Обещай ми, че ще си помислиш по въпроса. Обещаваш ли?
Мадлин не вдигна поглед от ръцете си.
— Може би.
— Ако го направиш, има толкова хора, които ще те подкрепят. Шар, аз, Фреди Крюгер…
Мадлин вдигна глава и леко се усмихна.
— О, Боже, този костюм е ужасен.
— Направо ме побърква — съгласи се Ема. — Ще имам кошмари тая нощ.
— Всички ще имат. Но той си мисли, че изглежда страхотно.
— Само не му позволявай да те кани на блус — предупреди я Ема. — Представяш ли си да сложи тези ножове на задника ти?
Двете момичета избухнаха в смях, като едва не паднаха от пейката. В съблекалнята влязоха група второкурснички, облечени в еднакви униформи на мажоретки от „Аризона Кардинале“, спряха се изведнъж, щом зърнаха Ема и Мадлин, след което побързаха да излязат. Това ги накара да се разсмеят още по-силно.
Когато най-накрая се успокоиха, Ема се прокашля и усмивката се изгуби от лицето й.
— Мадс, аз съм с теб. Съжалявам, ако… ако си останала с различно впечатление.
Мадлин се изправи, протегна ръка и хвана емината.
— Радвам се, че ти казах.
— И аз — отвърна Ема и прегърна приятелката на Сътън — която вече беше и нейна приятелка. — Ще намерим начин да оправим нещата — каза тя. — Обещавам.