Щом излязоха в залата, около тях грейнаха балните светлини. Мадлин тръгна към дансинга; Ема каза, че ще я настигне, след като си вземе пунш. Тя се огледа за близначките Туитър и сърцето й подскочи, когато не можа да ги открие веднага. Докато вървеше към масата с напитките, една ръка я хвана за рамото и я завъртя. Чифт тъмни очи се впиха в нейните. В мъждикавата, оранжева светлина Ема успя да различи викингски шлем с два рога.
— Трябва да поговорим — изръмжа Гарет. И преди някой да забележи, че я няма, той я избута зад вратата на близкия склад.
24.
Отмъщението на викинга
Гарет затръшна вратата зад себе си. На Ема й трябваха няколко секунди да привикне към слабата светлина. Над главата й имаше кош с червени топки. Вляво бяха струпани футболни мрежи, щеки за хокей на трева и лакрос. В мъничката стая миришеше на застояло, макар че по принцип не стоеше затворена. Най-яркото нещо в стаята бяха викингските рога на Гарет, които излъчваха зловеща, многоцветна светлина.
— Какво искаш? — попита Ема, опитвайки се да запази хладнокръвие. Та това беше просто Гарет. Той беше безобиден… нали?
Изведнъж, затворена в тесния склад, вперила поглед в оголените зъби на Гарет, установих, че не съм съвсем сигурна в това.
— Просто исках да те попитам нещо. — Гласът на Гарет беше адски напрегнат. Той пристъпи към Ема, като едва не я накара да се блъсне в рафтовете зад гърба й. — Вярно ли е това, което чувам, че вече излизаш с някой друг?
— К-какво? — заекна Ема.
— Не ме лъжи. — Пръстите на Гарет се затвориха като менгеме около китката й. — Чувам всякакви неща за него. Кой е той?
Гласът му звучеше толкова уверено, убедено. Някой му беше казал за Итън.
— От кого го чу? От Ниша ли?
— Значи е истина, така ли? — Дъхът му имаше сладникаво-кисел мирис, като от бира.
Ема се извърна.
— Не е твоя работа.
Гарет въздъхна. Хватката му се отпусна и пръстите му погалиха дланта на Ема.
— Сътън, с какво съм заслужил това? Лятото беше невероятно — знам, че и ти смяташ така. През цялото време не спираше да ме молиш да спя с теб, а в деня, когато поисках да го направя, ти откачи. Дали не изчаках твърде дълго? Нима намери някой друг? Затова ли ме заряза?
— Моля? — Ема се изпъна. — Според мен ти ме заряза. Ти беше човекът, който каза, че между нас всичко е свършено, забрави ли?
Гарет се намръщи.
— Да не ми се обадиш три дни, след като ме заряза гол, едва ли означава нещо друго, Сътън. Както и излизането с друг.
Ема притисна длан към бузата си.
— Ами ти и Ниша? Между другото, обожавам костюмите ви. Двамата сте много сладки заедно.
— Моля те. Доведох я само, за да те накарам да ревнуваш.
— Лошо — изръмжа Ема. — Очевидно Ниша е луда по теб.
— За разлика от теб? — Гарет хвана лицето й с грубите си, студени ръце.
Ема ги отблъсна встрани.
— Престани, Гарет.
— Нищо ли не изпитваш към мен? Не може да нямаш чувства, Сътън. — Той постави ръце на раменете й. — Не ти ли липсва онова, което имахме?
Ема леко въздъхна.
— Съжалявам. Вече нищо не чувствам.
Гарет отстъпи назад и я огледа изпитателно, поклащайки бавно глава, сякаш я вижда за пръв път.
— Значи всичко е било игра за теб? През цялото време си се забавлявала? Заради Шарлът ли е всичко това? Защото трябва да имаш всичко, което има тя?
— Не! Наистина ли смяташ, че съм такава кучка?
— Тогава си го направила просто, защото можеш? — продължи Гарет, приближавайки лице към нейното. От дъха му й се зави свят. — Така, както постъпи с Теър.
Името на Теър я прониза като с нож.
— Не знам какво имаш предвид… — започна тя, внимателно подбирайки думите си. — Какво смяташ, че съм му причинила?
Гарет се изсмя.
— Защо отричаш, Сътън? Всички ви видяха как се карате, точно преди да си тръгне. Той те обичаше. Беше готов да направи всичко за теб. А ти му разби сърцето. Точно както разби и моето. Накара го да избяга. Но той е късметлия, за разлика от мен, защото повече няма да те вижда.
Ема зяпна от изненада. Но преди да успее да зададе нов въпрос, Гарет отвори вратата и излезе, оставяйки Ема сама с гимнастическите дюшеци и коша, пълен с бейзболни бухалки. Думите му увиснаха тежко във въздуха. Знам какво е имало между вас. Но ти му разби сърцето. Ти го накара да избяга.
Отново видях как Теър ми крещи, очите му са пълни с чувства. Заради мен ли си тръгна? Какво му причиних? Има ли и други, които съм прогонила?