Ема прокара ръка през косата си и изпъна пешовете на сакото от туид. След миг излезе в салона, като едва не се блъсна в някакво момче, облечено като Робин Худ. По-точно един висок, широкоплещест, познат Робин Худ, който държеше за ръка момиче с къдрава кестенява перука, облечено в рокля от елизабетинската епоха.
Ема отстъпи назад и примигна бързо.
— Итън?
— Сътън… здрасти — рече Итън, пускайки ръката на момичето. Ема огледа стоманено сивите й очи, тънки устни и високи скули. Тя й беше позната… твърде позната. Последният път, когато Ема беше видяла това момиче, то се усмихваше самодоволно на полицаите, които вкарваха Ема в полицейската кола, спряла пред „Клика“.
— Здрасти, Сътън — изчурулика Саманта. Тя посочи Итън. — Харесват ли ти костюмите ни? Моята лейди Мериън допълва чудесно итъновия Робин Худ, не мислиш ли?
Саманта беше загадъчната дама на Итън.
25.
Почти, но не съвсем
Ема се завъртя и се шмугна сред тълпата, опитвайки се отчаяно да се измъкне от салона колкото се може по-бързо. Пред очите й плуваше кървава мъгла. Майната им на близначките Туитър. Тя имаше нужда от чист въздух.
Почти не усети как отваря вратите и студеният нощен въздух я блъсва в лицето. Виждаше единствено адски красивото розовеещо аризонско небе. По тротоара се въргаляха кочани от билети. Нечия котешка маска лежеше захвърлена край близкото дърво. От вътрешността на сградата се долавяше пулсиращ ритъм и от време на време се разнасяше оглушителният трясък на фалшиви гръмотевици.
Ема се отпусна върху най-близката пейка и скри лице в шепите си. Все пак нали тя беше онази, която реши да сложи край. Но… Саманта? Момичето, заради което я арестуваха? Все едно й беше ударил плесница.
Вратата се отвори със скърцане и от вътрешността гръмна музика. Когато Ема се обърна и видя Итън, тя се престори, че търси нещо в чантата си.
— Къде ти е дамата? — не се сдържа и изтърси тя.
— Тя е… вътре. — Итън застана изправен до нея. Ема беше седнала така, че заемаше почти цялата пейка и нямаше никакво намерение да му прави място. — Добре ли си?
Ема кимна вдървено.
— Да. Чудно.
— Търсих те, но не те намерих при Мадлин и останалите — каза Итън и свали шапката на Робин Худ от главата си. Доста е грозновата, установи с облекчение Ема. С нея прилича на елф.
— Ами, приятно прекарване. — Ема знаеше, че се държи гадно, но точно сега не намираше сили да бъде мила.
Раменете му се прегърбиха.
— Виж какво, знам какво те тормози.
Ема извърна глава.
— Няма значение. — Тя изобщо не искаше да говори за това.
— Щом опознаеш Сам, ще откриеш, че е много мила.
Ема искаше да запрати шерлокхолмовската си лула по главата му. Значи вече я нарича Сам?
— Говорих с нея за теб — додаде Итън. — Готова е да оттегли обвинението в кражба. Никакво досие, никакъв обществено полезен труд, никакъв затвор.
Ема изсумтя.
— Такава ли беше сделката? Ти ще я заведеш на бала, тя ще свали обвиненията? Колко мило от твоя страна. Същински рицар.
Итън поклати глава.
— Такава ли ставаш, когато ревнуваш? — През лицето му премина странно изражение, което Ема не успя да разгадае. — Приличаш много повече на Сътън, отколкото можеш да си представиш — каза той.
— Това пък какво трябва да означава?
Итън скръсти ръце на гърдите си.
— Ти ми каза, че искаш да си останем приятели. Наистина ли го искаш?
В салона диджеят пусна песен на Блек Айд Пийс. Музиката звучеше глухо, безчувствено. Ема пъхна ръка под сакото си и улови медальона на Сътън.
— Не знам — промърмори тя.
Итън се наведе към нея, докато лицето му не се изравни с нейното. Очите му излъчваха топлина. Залязващото слънце подчертаваше скулите му Ема усещаше характерния му аромат, смесица от дезодорант, чисти дрехи и ментова дъвка. Опита се да запази каменното изражение на лицето си. Не искаше да разкрива чувствата си пред него.
— Мислех си, че искам точно това — рече най-накрая тя, поемайки си дълбоко дъх. — Просто така ми се струваше… по-лесно. По-безопасно. Но сега вече не съм сигурна в нищо.
Итън се беше втренчил в ръцете си.
Кажи нещо, каквото и да е, помоли го Ема на ум, затворила очи.