— Ето ви къде сте.
Ема рязко отвори очи. Вратата беше отворена широко и едно момиче с тъмна перука стоеше на тротоара. Итън рязко се отдръпна от Ема.
— Сам — каза той.
— Търсих те. — Сивите очи на Саманта излъчваха студ. Гърдите й изглеждаха странно сплескани от корсета. Щом зърна Ема, красивото й лице се изкриви грозно.
— Просто говорехме — изтърси Итън, приближи се до Саманта и я хвана за ръката. — Тъкмо мислех да вляза и да те потърся.
Саманта се обърна към вратата.
— Хайде, да танцуваме. — Тя махна студено на Ема и издърпа Итън обратно в салона. Той извърна глава и срещна погледа на Ема.
Тя се опита да каже нещо, но от устата й излезе просто слаб писък. След като двамата изчезнаха във вътрешността на сградата, тя свали детективската шапка от главата си и я смачка с ръце.
Звън, обади се телефонът на Сътън от чантата й. Ако това беше съобщение от Итън, Ема щеше да хвърли телефона в шадравана.
Вместо това видя есемес от Мадлин.
КЪДЕ СИ, КУЧКО? ЛИПСВАШ НИ! НАЛИ НЕ СИ ИЗБЯГАЛА ТАЙНО БЕЗ НАС?
Откъм салона се разнесе нов гръм. Ема се изправи решително. Мълчанието на Итън нямаше да й развали вечерта.
Тя натисна бутона за отговор. ИДВАМ. Добави една оплезена емотиконка и натисна „изпрати“. По дяволите Итън. По дяволите любовта. Трябваше да наблюдава две близначки.
26.
Една по-малко
Следващите четирийсет и пет минути минаха бързо, изпълнени с обиколка на къщата с духовете, обсъждане на костюмите на останалите и наблюдаване на Габи и Лили, които парадираха с шарфовете си и прекарваха по-голямата част от времето си на дансинга, сякаш всичко беше наред. Безброй ученици идваха при Ема и момичетата и ги поздравяваха за добре организирания бал, макар че неколцина очевидно предпочитаха да стоят настрани: Гарет, когото Ема не беше виждала след сблъсъка в склада и Итън, когото за нещастие бе видяла да бъбри със Саманта — Сам — край една от масите-ковчези. Всеки път, когато Итън поглеждаше към нея, Ема се преструваше, че се забавлява страхотно.
Най-накрая Ема, Шарлът и Мадлин излязоха навън, хванати за ръце, като се смееха и обсъждаха най-добрите и най-ужасните костюми от вечерта — смотаната Аманда Донован, която се беше облякла като господин Фъстък; Джон Пиърс, много привлекателен гей, който беше накарал всички да припадат от смях, когато се появи облечен като лейди Гага; и разбира се Девин, като Фреди Крюгер, който цяла вечер беше измъчвал Мадлин, като разперваше и прибираше ужасните си пръсти-ножове.
— Трябваше да дойда сама като теб, Сътън — оплака се Мадлин.
След малко излязоха Лоръл и Кейлъб, хванати за ръце. Те се гледаха и се кискаха тихичко. Когато Кейлъб се наведе и леко целуна Лоръл по устните, Мадлин нададен радостен вик.
— Да!
— Сексбогиня! — добави Шарлът.
Лоръл се откъсна от Кейлъб и ги погледна насмешливо. Ема й се ухили, когато тя тръгна към тях, доволна, че е намерила някой, когото наистина харесва.
Мадлин беше оставила колата си на паркинга по-рано през деня, в готовност за къмпинга. Когато момичетата се отправиха натам, вратата се отвори с трясък и се появи Габи, яхнала Кевин Торес. Божествените й крила висяха, цветната й корона беше смачкана и накривена, но шарфът й на придворна дама все още се кипреше гордо на мястото си. Кевин я остави внимателно на пейката и двамата издадоха някакви странни звуци.
След това се появи и Лили, която също носеше шарфа си. Щом видя Габи и Кевин, лицето й се вкамени, устните й се нацупиха и тя сви юмруци, като по погрешка включи своята факла-фенерче. След това ги заобиколи отдалеч.
Мадлин отключи джипа си. Ема седна на предната седалка до нея, а Шарлът и Лоръл се настаниха на втория ред седалки. В багажника вече бяха натъпкани спални чували, възглавници, раници, фенерчета и пълна бутилка с водка. Кабината бързо се изпълни със смесен аромат на парфюми, грим и ментови бонбони, които Лоръл раздаде веднага, след като Мадлин запали двигателя.
Докато тя нагласяше страничните огледала, някой почука по прозореца.
— Хей! — махна им Габи.
— Мамка му — прошепна Ема. — Да се махаме оттук, преди да започнат пак да ни молят да ги вземем с нас.
Мадлин я погледна.
— Сътън, ние вече ги поканихме.
Ема зяпна от изненада.
— Така ли? Кога?
Мадлин сви рамене.
— Стори ми се редно след номера на партито.