— Достатъчно беше, че ги покани да се подготвят заедно с нас — отвърна Ема с все по-писклив глас. — Не искам да идват на къмпинга!
— Успокой се. — Шарлът звучеше отегчено. — Това е само една нощ.
Лоръл въртеше глава напред-назад; бузите й бяха все още зачервени от вечерта, прекарана с Кейлъб.
— Вече няма как да им откажем — каза тя. — Освен това те знаят къде са изворите. Никой от нас не е ходил там, а очевидно не се намират лесно.
— Изворите не се намират лесно? — повтори Ема със слаб глас. Изведнъж й се стори, че предпазният колан я стяга като менгеме. Трябваше да се махне оттук. Опита се да си намери извинение, но преди да се сети каквото и да било, Габи отвори вратата.
— Здрасти, мацки! — Тя мина покрай Шарлът и Лоръл и седна най-отзад. Лили я последва неохотно. Когато стана ясно, че единственото свободно място е до сестра й, тя изохка и се тръсна колкото се може по-далеч от нея. Държеше факлата-фенерче така, сякаш тя беше оръжие.
Близостта на близначките накара Ема да се изпоти. Главата я заболя. Щяха ли Лили и Габи да опитат нещо, когато останалите са с тях? Може би трябваше да се държи спокойно — и да не се отделя от Лоръл, — тогава нищо нямаше да й се случи.
Не, не, не, помислих си отчаяно аз; толкова исках Ема да слезе от колата.
— Така, кучки. — Мадлин даде газ. — Да пренесем това шоу на пътя!
Всички се развикаха весело.
— Горещи извори, идваме! — Шарлът се хвана здраво за облегалката на предната седалка.
Лоръл се обърна и погледна към Лили и Габи.
— Нали помните как се стига дотам?
— Да. Скоро ходихме с татко на къмпинг. — Гласът на Габи беше провлачен и щастлив, сякаш беше прекарала часове в спа салона. — Той не ни пусна да плуваме вътре, но ние влязохме, докато спеше.
— Не е вярно — обади се Лили с остър глас. — На татко не му пука дали ще плуваме или не.
— Напротив — отвърна Габи. — Страх го е, че ще се удавим.
— Нищо не си разбрала. — Лили звучеше наистина надъхано. — Винаги нещо си недоразбрала.
Всички млъкнаха при острата нотка в гласа й.
— Ррр — приглушено изимитира Мадлин.
Колата мина през „спящия регулировчик“ пред училището и се отправи към изхода. Някой беше окачил паяжини върху портала и беше монтирал дяволски рога върху големите разклонени кактуси, които растяха край пътя. Мадлин хвана криволичещия път, който водеше към планината. Разминаха се със спортна кола с кръгли ксенонови фарове, която се беше отправила в противоположната посока.
Момичетата започнаха да обсъждат бала — Мадлин и кошмарния Фреди Крюгер, Лоръл и обекта на нейното обожание Кейлъб.
— Ами ти? — Мадлин смушка Ема. — Известно време те нямаше. Намери ли си някой?
— Със сигурност не — отвърна бързо Ема. Тя предпочиташе да забрави, че цялата история с Итън въобще се бе случвала.
— А вие какво мислите за бала, дами? — попита Шарлът, като се обърна към близначките Туитър. Сбъднаха ли се очакванията и надеждите ви като придворни дами?
— Разбира се — отвърна автоматично Габи, повдигна шарфа и го погледна влюбено. — Всички ме гледаха. Чувствах се като принцеса.
Лили изписка раздразнено.
— Придворните момичета бяха осем, Габи. Не беше само ти!
Габи сви рамене.
— Знаеш какво имах предвид.
— Не, мисля, че не знам.
— Какво ти става? — Габи сбърчи нос. — Звучиш като мама, когато се обръща към мен с цялото ми име.
Лили изсумтя кратко и раздразнено.
— Все едно не знаеш.
Всички се засмяха смутено. Мадлин се прокашля.
— Ъъъ, мацки? — Но близначките Туитър не й обърнаха никакво внимание.
— Щом ще се държиш като пълна кучка, по-добре недей идва с нас — рече строго Габи.
— Знаеш ли какво? Може пък да не ми се идва. Може би не искам да прекарам и една минута повече с теб — изръмжа Лили. Тя посочи към бензиностанцията на следващата пресечка. — Остави ме там.
Мадлин стисна силно волана, но не включи мигача.
— Сериозно говоря! — извика Лили. — Отбий там, по дяволите!
Ема се вцепени. Лили се държеше по-неуравновесено от всякога.
— Леле. — Мадлин стисна зъби, премина в съседното платно и зави към бензиностанцията. Няколко автомобила чакаха на опашка край колонката. Двама тийнейджъри с тениски на дет-метъл групи се мотаеха край входа и пушеха цигари. Вътре се виждаха ярки бутилки на безалкохолни, рафтове с бонбони и сивкави хлебчета за хотдог, които се въртяха на шишове.