Веднага щом колата намали, Лили изблъска Габи през вратата. После изскочи след нея и отново я блъсна. Габи залитна назад и се блъсна в един контейнер за отпадъци.
— Какво ти… — изкрещя тя.
Очите на Лили бяха подивели. Тогата й се беше свлякла и разкриваше дантелените краища на сутиена й. Един брадат шофьор с мазна коса, който зареждаше камиона си, я зяпна. Същото направиха и пушачите край входа.
— Знаеш много добре, че харесвам Кевин! Казвала съм ти го милион пъти!
Габи примигна с големите си сини очи.
— Никога не си ми го казвала.
— Напротив! — Лили тропна с крак. — Винаги така правиш! Знаеше много добре, че го харесвам. Видях, как поглеждаш към мен всеки път, когато танцувахте. Караше ме да се чувствам гадно и го правеше нарочно.
Габи сложи ръце на хълбоците си.
— Добре, аз също го харесвам… и той ме харесва. Примири се.
— Ти, безчувствена малка… — Лили се хвърли към Габи. Мадлин изскочи от колата и я хвана през кръста. Лоръл също изскочи и укроти Габи, избутвайки я към младото мескитово дърво, което растеше край тротоара до минимаркета. Ема остана като залепена за седалката, колебаейки се как да постъпи.
Пушачите до вратата се сбутаха и се ухилиха. Единият от тях извика:
— Женски бой!
Лили изпъшка тежко.
— Писна ми от теб! — изсъска тя на Габи.
— Така ли? И на мен ми писна от теб! — отвърна Габи.
Лили се изтръгна от Мадлин и извади айфона си от малката чантичка, която държеше под мишница. След като натисна няколко бутона, тя го приближи до ухото си.
— На кого се обаждаш? — попита Габи.
Лили вирна глава.
— Викам си такси да ме откара до дома. Отивай на къмпинг без мен. Никъде няма да ходя с теб.
— Лили… — Габи изглеждаше разкаяна. — Съжалявам.
— Да, Лили — каза Шарлът и преметна червеникавата си коса през рамо. — Трябва да дойдеш с нас. Сдобрете се.
— Няма да е скоро — отвърна твърдо Лили. След това се изпъна. — Ало? Едно такси, ако обичате. Намирам се на бензиностанцията при Танке Верде и Каталина…
Изви се силен, прашен вятър, който развя полите на роклите й и донесе силната миризма на бензин. След като Лили затвори, тя отиде пред минимаркета и застана пред голямата сладоледена витрина. Пъпчивите пушачи тръгнаха към нея, но тя ги стрелна със смъртоносен поглед и веднага ги отказа.
Момичетата бавно се върнаха в колата.
— Наистина ли трябва да тръгваме? — попита Шарлът.
— Въобще не ми се иска да я оставяме сама — каза Лоръл.
— Ще се оправи — рече Габи твърдо. — Намираме се на около километър от дома — може да се прибере и пеша, ако иска. Тя е просто една упорита смотанячка. Ще ни бъде по-добре без нея.
Докато Мадлин се връщаше на магистралата, Ема се извърна и погледна за последно към Лили. Тя гледаше след колата, без да крие гнева си, стиснала в ръка смачканата си корона. По гърба й се спусна студена тръпка и тя благодари наум, че Лили няма да дойде на къмпинга. С една близначка Туитър ще успее да се справи. Нали?
Грешиш, помислих си аз. Ема отиваше в пустинята през нощта с едната от убийците ми и аз нямах никаква представа дали ще се върне оттам.
27.
Тласък в тъмното
Докато колата се изкачваше нагоре по планината Лемън, кактусите постепенно се смениха с рехави борови дървета и въздухът се разреди. Пътят криволичеше по скалистия склон, предлагайки зашеметяващи изгледи към блещукащия в ниското Тусон.
— Още колко ще трябва да се изкачваме? — попита Шарлът, когато подминаха поредното място за къмпингуване. Там бяха паркирани няколко коли и едно семейство си приготвяше бургери на общественото барбекю.
— Още малко нагоре — отвърна Габи, навеждайки се между седалките.
Най-накрая, след като подминаха още три живописни изгледа и завиха два пъти в погрешната посока, което ги принуди да се спуснат на заден ход по планината, Габи изписка:
— Ето ги!
Мадлин отби в равен покрит с чакъл терен. На малък дървен знак имаше надпис „КЪМПИНГ“. На друг пишеше „ПЪТЕКА“, а трети предупреждаваше: „ВНИМАВАЙТЕ ЗА ГЪРМЯЩИ ЗМИИ“.
Момичетата слязоха от колата и разтовариха всичко от багажника. Бяха се изкачили доста високо в планината и въздухът беше хапливо студен. Кожата на Ема настръхна. Габи съблече тогата си и навлече дънки и блузка с качулка. Останалите направиха същото.