— Може би трябва да си обуем и маратонки — обяви Габи, измъквайки един чифт „Найки“ от чантата си. — Изворите са на около километър пеша оттук.
— Ще трябва да се изкачваме в тъмното? — избъбри Ема. Обраслата с шубраци пътека едва се виждаше. Виещият вятър подмяташе из паркинга големи топки от клони и тръни.
— Затова са фенерчетата. — Габи измъкна един дълъг, сребрист фенер, който бе достатъчно голям, за да разбие главата на някого. Когато натисна бутона за включване, не се случи нищо. — Ха.
Мадлин и Шарлът също носеха фенерчета, но само едното от тях проработи, изпускайки слаб жълтеникав лъч към пътеката.
— Идеята не ми допада — каза Ема с разтуптяно сърце. — Може би трябва да дойдем друг път.
Габи метна раницата си на гръб.
— Да не би Сътън Мърсър… да се страхува?
Ема стисна зъби. Лоръл я хвана за ръката.
— Всичко ще бъде наред — каза тя. — Обещавам.
— Да вървим. — Тя тръгна към пътеката и дребните камъчета заскърцаха под маратонките й. Мадлин измъкна нещо от раницата си. Нещо метално проблесна на лунната светлина и се чу плискане на течност.
— Заповядай — каза тя, подавайки бутилката на Ема. — Втечнен кураж.
Ема взе бутилката и разви капачката, но само се престори, че пие; трябваше да остане нащрек. Момичетата започнаха да се изкачват по пътеката една след друга, тъмни фигури на фона на синьо-черното небе. Бялата блуза на Габи излъчваше меко сияние, което им помагаше да не я изпускат от поглед, но пътеката беше тясна и от всички страни стърчаха разклонени кактуси.
Лоръл, която вървеше зад Ема, се спъна в някакъв корен, а ръкавът на Мадлин се заплете в клона на едно дърво. Габи шареше на всички страни с фенерчето, но някъде пет минути след като тръгнаха да се спускат, лъчът му угасна и те се озоваха в пълна тъмнина.
Всички спряха.
— Опа — рече Шарлът.
Ема се обърна и се взря с присвити очи към мястото, откъдето бяха тръгнали, но пътеката криволичеше между възвишенията и паркингът вече не се виждаше. Тя измъкна айфона на Сътън и го включи в режим на фенерче, но светлината му беше твърде слаба. Освен това забеляза, че няма покритие. Ръцете й се изпотиха.
— Какво ще правим?
— Ще продължим да вървим — настоя Габи. — Още малко остава.
Те се скупчиха една зад друга, уплашени да не се изгубят от групата.
— Направо откачам — каза Мадлин. — Нека някой разкаже нещо или да си намерим някакво развлечение. Имам нужда от това.
— Две истини и една лъжа! — предложи Лоръл и се изкисна нервно. — Отдавна не сме я играли.
— Страхотно! — рече Габи, отмествайки един клон от пътя си. След това го пусна и той удари Ема по брадата.
Мадлин се изкиска.
— Че ти знаеш ли как се играе, Габс?
— Ами да. — Габи зави зад една скала. — Това, че не участвам в „Играта на лъжи“ не означава, че съм идиот.
— Без малко да ме заблудиш — промърмори Шарлът и всички се захилиха. Ема видя как раменете на Габи се напрегнаха и тя тръгна бързо нагоре.
За щастие Ема познаваше правилата на „Две истини и една лъжа“; тя, Алекс и още две момичета я бяха играли на едно гостуване с преспиване. Всеки се изреждаше да каже три неща: две истини и една лъжа. Останалите трябваше да познаят лъжата. Ако познаеха, играчът трябваше да пие. Ако грешаха, те трябваше да пият.
— Аз съм първа — предложи задъхано Мадлин. — Първо: Когато миналата година ходихме в Маями, аз отидох неканена на един купон и срещнах Джей Ло. Второ: Миналата година посетих клиниката за пластична хирургия „Пима“, за да се консултирам за уголемяване на гърдите. И трето: Знам защо си тръгна Теър. Освен това мисля, че знам къде е, но няма да кажа. — Думите й накараха Ема да се смръзне. Когато се извърна и погледна лицето на Мадлин, не можа да разбере дали приятелката й се усмихва или се мръщи.
— Онова с клиниката трябва да е лъжата — разнесе се гласът на Шарлът от мрака. — Мадс има най-хубав балкон от всички ни!
— Грешно! — присмя й се Мадлин. — Взех си час, защото ми хареса идеята да нося чашки Д. Но щом разбрах какво представлява операцията, се отказах. Така че пий, Шар!
— Кое тогава е лъжата? — Габи забави ход и останалите я доближиха. — Теър?
Мадлин сви рамене.
— Предполагам, че така и няма да разберете.