Но за пръв път от седмици аз се почувствах по-спокойна. Ема беше в безопасност — засега. Габи и Лили просто искаха да влязат в клуба. Убиецът ми все още беше някъде там, но петте момичета, които стояха и гледаха Ема — мислейки я за мен, — не бяха убийци. Те ми бяха приятелки.
Най-накрая Ема се изпъна и си пое дълбоко дъх.
— Определено ме спипахте неподготвена — призна си тя. — Това беше добър номер.
— Страхотен беше — съгласи се Шарлът. — Как го измислихте? Някой помогна ли ви?
— Ако щете вярвайте, но идеята дойде от нашите малки мозъчета. — Лили почука с пръст главата си. — Хиляди пъти сме ви казвали, че имаме тонове идеи за номера. Но вие, снобите, не ни слушахте, затова решихме да вземем положението в свои ръце.
Шарлът скръсти ръце на гърдите си и погледна към Ема.
— Според мен това е най-добрият номер за всички времена.
— Много по-добър от онзи с влака — изчурулика Мадлин.
— Много по-добър и от филма с удушаването — добави Лоръл. — И още по-добър от онова, което Сътън… — Тя погледна към Мадлин и млъкна.
Габи и Лили се обърнаха към Ема. Те изглеждаха толкова нетърпеливи и изпълнени с надежда, две малки кученца, отчаяно опитващи се да впечатлят кучето алфа. Изведнъж Ема се изпълни със съчувствие към Габи, заради всичко, което беше преживяла.
На мен също ми стана кофти заради нея. И освен това се чувствах ужасно притеснена. Бях пренебрегнала грубо припадъка й. Не спирах да им повтарям, че никой не трябва да разкрива какво съм направила, все едно съм най-важният човек на света. Възможно ли е да се бях отнесла по същия груб начин и с моя убиец? Дали не се бях сблъскала с погрешния човек, някой, който търсеше отмъщение, а не просто ответен номер? Някой, който си беше върнал, като ми беше отнел живота?
Най-накрая Ема се прокашля.
— Знам, че съм казвала, че в клуба „Игра на лъжи“ има място само за четирима души, но според мен можем да направим изключение.
— Дори две изключения — додаде Шарлът.
Лоръл кимна.
Близначките Туитър запляскаха с ръце и започнаха да подскачат от радост, все едно бяха спечелили „Американски идол“.
— Знаехме си! Знаехме си, че ще ни приемете!
— Предполагам, че сега ни чака церемония по посвещаването — обяви Шарлът. — Официалното ви приемане в „Играта на лъжи“.
— Ще трябва да си изберете титли — каза Мадлин. — Аз съм Императрицата на стила, Сътън е Изпълнителен президент и Примадона.
— Аз искам да бъда Господарката на Грандиозността — обади се веднага Габи, сякаш от доста време го беше обмисляла.
— Аз ще бъда Върховната Принцеса — пропя Лили.
— Има и един куп правила — каза Шарлът. — Които включват никакво лъжене по време на игрите „Никога-никога“ и „Две истини и една лъжа“. — Тя се изкашля в шепата си, произнасяйки едновременно с това името на Габи.
— Не съм лъгала! — възрази Габи. — Казах две истини! Лъжата беше за трупа. Никога не бих докоснала нищо мъртво! — Тя потрепери.
Мадлин се размърда.
— Значи сте излъгали на конкурса за придворни дами?
Лили изписка смутено, но Габи просто сви рамене.
— Виновни. Хакнахме сайта и гласувахме сами за себе си стотици пъти. Казах ви, мацки, по-умни сме, отколкото ни мислите.
— Май е така. — Ема метна раницата си на рамо. — Не знам за вас, но на мен нещо не ми се къмпингува тази вечер. Мисля, че горещите извори ще ни почакат още някой друг ден.
— Да се махаме от тази шантава планина. — Мадлин грабна фенерчето на Габи и освети пътеката. — Нали знаете обратния път?
— Но разбира се! — пропя Габи.
Когато започнаха да се изкачват нагоре, Ема изведнъж се сети нещо. Тя дръпна Габи настрани.
— Това беше страхотен номер. Но, ъъъ, следващия път недей да режеш прожекторите толкова близо до главата ми, става ли?
Габи се спря. Дори в тъмното Ема можеше да види как на лицето й се изписва ужас.
— Имаш предвид случката в залата ли? Не бяхме ние! Боже, Сътън! Ние не сме побъркани!
След това тя отново тръгна пред Ема, размахвайки вързаната си на конска опашка коса.
Ема остана неподвижна за миг, разтърсена до мозъка на костите си. Разбира се, че Лили и Габи не бяха отрязали прожектора. Някой друг го беше направил. Моят убиец.
32.
Мигът, който всички очакваме
Бзззт. Бзззт.