Ема отвори очи и се огледа. Лежеше в спален чувал на пода в дневната на семейство Мърсър. Телевизорът със спрян звук примигваше, по масата бяха разхвърляни торбички и кутийки с тайландска храна, а по пода лежаха няколко броя на „Ю Ес Уийкли“ и „Лайф енд Стайл“. Електронният часовник показваше 2:46 сутринта. До нея спяха Шарлът, Мадлин и Лоръл, а Габи и Лили се бяха свили край камината, стиснали здраво в ръце новичките си членски карти в клуба „Игра на лъжи“.
Бзззт.
Телефонът на Сътън примигна до възглавницата на Ема. На екрана пишеше ИТЪН ЛАНДРИ. Ема веднага застана нащрек. Измъкна се от спалния чувал и излезе на пръсти в коридора. Къщата беше тъмна и зловещо тиха, единственият звук беше тиктакането на часовника във фоайето.
— Ало? — прошепна тя в телефона.
— Къде си? — извика Итън от другата страна. — Цяла нощ се опитвам да се свържа с теб!
— А?
— Не получи ли съобщенията ми? — Итън звучеше задъхано, сякаш беше тичал. — Трябва да говоря с теб!
О, сега искаш да говориш с мен, помисли си Ема, поглеждайки през прозореца. На завоя беше спряла познатата червена кола. Тя пусна завесата и подръпна тениската си надолу, за да покрие коремчето си.
— Пред къщата ли си?
Последва пауза. После Итън въздъхна.
— Да. Минах наблизо и видях колата на Мадлин пред вас. Можеш ли да излезеш?
Ема не знаеше как да приеме присъствието на Итън пред дома на семейство Мърсър посред нощ. Ако беше някой друг, сигурно щеше да си помисли, че я следи. Поне този път беше използвал телефона си, вместо камъчета.
— Часът е три сутринта — рече тя с леден глас.
— Моля те!
Ема прокара пръсти по ръба на купата, която беше поставена върху масичката в коридора.
— Не знам…
— Моля те, Ема?
Главата й започна да пулсира. Мускулите я боляха от катеренето в пещерата. Точно в този момент нямаше никакви сили да се прави на недостъпна.
— Хубаво.
Когато Ема се появи в двора, светлината в колата на Итън угасна.
— Защо не отговаряше на обажданията ми? — попита той, когато тя стигна до тротоара.
Ема погледна към телефона на Сътън. Вярно, там имаше шест есемеса и пропуснати обаждания от Итън. Не ги беше забелязала преди — беше й твърде забавно с приятелките на Сътън, които разкрасяваха Габи и Лили, пиеха кафе ликьор „Калуа“, играеха „Дене Дене Ревълюшън“ и разбира се, посвещаваха Габи и Лили в „Играта на лъжи“.
— Бях заета — отвърна тя с твърда нотка в гласа. — Реших, че и ти си зает.
Итън сви рамене и отвори уста, но Ема протегна ръка да го спре.
— Преди да кажеш каквото и да било, искам да знаеш, че не са Габи и Лили. Въобще не са тези, за които ги мислех. — Тя се стараеше да използва „аз“ вместо „ние“, сякаш това бе единствено нейно разследване, а не на двамата.
Итън се намръщи.
— Какво се случи?
Ема си пое дълбоко дъх и му разказа всичко.
— Беше просто номер — завърши тя. — Габи и Лили наистина са се ядосали заради припадъка, но те не са убийците на Сътън. Просто са искали да станат част от „Играта на лъжи“.
Итън се облегна на вратата на колата си. Няколко къщи по-нататък едно куче нададе самотен вой.
— Освен това не са пуснали прожектора върху главата ми — продължи Ема, потръпвайки при спомена. — Мисля, че го е направил истинският убиец на Сътън.
— Но Габи и Лили отговаряха идеално на профила. Ти сама каза, че Лили се е качила горе, за да си вземе телефона точно преди да падне прожекторът.
Ема сви рамене.
— Може би убиецът също го е забелязал и се е надявал, че ще заподозра Габи и Лили заради онова, което Сътън им е причинила. — Тя присви очи при мисълта, че беше клъвнала на примамката. Макар падането на Габи да беше фалшиво, макар всичко да беше уловка, Ема пак тропна ядосано с крак. Ами ако нещо се беше объркало и силното блъсване наистина я беше запратило в пропастта? Никога не се беше чувствала толкова безсилна.
Итън се размърда и се изкашля в юмрука си.
— Причината да поискам да се срещна с теб е, че Сам ми каза нещо много… странно. Към края на бала, когато всичко й дотегна, тя ме попита как така съм се захванал с момиче като Сътън. Каза ми: „Чух, че Сътън Мърсър без малко да убие някого с колата си“.
— Какво? — сепна се Ема. — Кого?
— Не знам. Тя не ми каза. Или може би просто не знаеше.
Ема присви очи.
— Ти чувал ли си за нещо такова?