Ала когато тръгнах с чинията си към масата, Томи се приближи зад гърба ми и изстреля в ухото ми:
— Кат, ако мислиш, че те лъжа, дълбоко грешиш. Стана точно така. Ако ми разрешиш, ще ти разкажа всичко.
— Не говори глупости, Томи.
— Кат, всичко ще ти разкажа. След закуската ще бъда край езерото. Ако дойдеш, ще чуеш цялата история.
Аз го погледнах укоризнено и си тръгнах, без да му отговоря, но като че ли бях започнала да допускам вероятността, че ми е казал истината за госпожица Люси. И когато се настанихме с приятелките ми на масата, започнах да се чудя как да се измъкна и да отида при езерото, без да привлека вниманието на момичетата.
Глава трета
Езерото се намираше на юг от главния корпус. За да стигна до него, трябваше да изляза през задната врата и да тръгна по тясната извита пътека, да си провирам път през гъстата папрат, която преграждаше пътеката дори в ранна есен. Или пък, ако наоколо нямаше настойници, да отрежа през буренака. Така или иначе, край езерото винаги бе толкова спокойно, че чак те унасяше: патици, тръстика, блатни треволяци. Но не беше много удобно за тайни разговори — опашката в столовата беше сто пъти по-подходяща за тази цел. На първо място, езерото се виждаше отлично от централната сграда. Освен това нямаше никакъв начин да разберем как се разпространяват звуците по водната повърхност. Ако някой искаше да подслушва, трябваше само да се прокрадне по отсрещната пътека и да се скрие в шубраците от тази страна на езерото. Но нали самата аз прекъснах Томи, когато разговаряхме на опашката в столовата, така че нямаше как сега да капризнича. Въпреки че беше октомври, при това средата на месеца, денят беше слънчев и аз реших да се престоря, че уж съм се разхождала наоколо и съм се натъкнала на Томи съвършено случайно.
Може би защото се бях настроила да се държа по този начин — макар да нямах понятие дали някой ни гледа, или не, — тъкмо се канех да седна, когато го зърнах на един голям плосък камък близо до водата. Помня, че не бяхме в униформи — значи е било петък или през почивните дни. Сега не мога да кажа точно с какво бе облечен Томи — вероятно е носил някоя от изтърканите си спортни фланелки, които обличаше дори в хладно време. А аз бях с кафявото спортно горнище с цип отпред, което си бях „купила“ на Разпродажбата в първи горен курс. Заобиколих камъка, застанах с гръб към водата и с лице към сградата, за да видя дали по прозорците няма да започнат да се появяват любопитни лица. Няколко минути разговаряхме за глупости, сякаш на опашката за закуска нищо не се бе случило. Не знам за кого бе предназначено това — за Томи или за евентуалните зрители, — но държането ми бе най-обикновено и по едно време щях дори да го подмина, сякаш продължавах разходката си. Но на лицето на Томи се появи едва ли не отчаяние и аз тутакси съжалих за поведението си: получаваше се така, сякаш искам да го дразня, макар и през ум да не ми минаваше да го правя. Тогава го попитах, сякаш току-що ми е хрумнало:
— Между впрочем, за какво бе започнал да говориш? Нещо за госпожица Люси.
— А, да… — Томи погледна през мен към езерото, като се правеше, че и той съвсем е забравил за разговора ни. — Госпожица Люси. Имахме работа.
С пълно право смятаха госпожица Люси за настойничката с най-големи интереси в областта на спорта в Хейлшам, макар че ако се съдеше по външния й вид, едва ли някой би могъл да го предположи. С набитото си телосложение, тя напомняше с нещо на булдог, черните й коси растяха някак нагоре и никога не можеха да закрият ушите й, нито късата й тлъста шия.
При това беше доста силна и тренирана и дори в горните класове малцина от нас — включително момчетата — можеха да мерят сили с нея по бързо бягане. Тя великолепно играеше хокей на трева, а на футболното игрище не отстъпваше и на най-големите момчета. Спомням си, че веднъж, когато бе повела топката към противниковата врата, Джеймс Б. се опита да я спре с крак, но сам полетя и се строполи на тревата. Когато още бяхме в началните класове, тя се държеше с нас съвършено различно от госпожица Джералдин, която ни утешаваше в трудни моменти. Тя разговаряше съвсем малко с нас. Едва като пораснахме, започнахме да ценим пестеливата й енергична реч.