_____________________________________________________________
ЧЕТИРЕСЕТГОДИШНОТО
НИСКОМАСЛЕНО БЕЗУМИЕ
На пръв поглед имаше логика: ако не искаш мазнини по тялото си, не ги вкарвай вътре в тялото си. Мазнините имат 9 калории на грам (около 120 калории на супена лъжица), сравнено с едва 4 калории при въглехидратите и протеините. През 70-те години на XX век бележити учени диетолози започнаха да препоръчват спазването на хранителен режим с намалено съдържание на мазнини с убеждението, че консумирането на по-малко количество от тях автоматично ще помогне да се снижи калорийният прием и съответно ще предотврати затлъстяване.
И така, беше поставено началото на най-големия обществен експеримент в историята. През следващите няколко десетилетия американското правителство похарчи милиони долари за кампании, с които да убеди гражданите да намалят консумацията на мазнини и чиято кулминация беше създаването на оригиналната Пирамида за препоръчително хранене (вижте илюстрацията в Първа глава). Публикувана през 1992 година, Пирамидата ни съветваше да консумираме ограничено всякакви видове мазнини, а вместо това да наблягаме на зърнени продукти – до 11 порции на ден! Хранителната индустрия се присъедини настървено към тази кампания, понеже осъзна, че може да замести мазнините в стандарните продукти с по-евтини рафинирани въглехидрати, да им сложи етикета „здравословни храни“ и да ги продава на по-висока цена. Оттогава насам рафтовете в магазините преливат от продукти като бисквити без мазнини, нискомаслени салатни дресинги, фъстъчено масло с намалено съдържание на мазнини и безброй подобни артикули. В същото време на богати на мазнини натурални храни като ядки, зехтин, авокадо и сирене беше приписана едва ли не лоша репутация. Днес типичният производител на млечни продукти би могъл да предложи петдесет вида нискомаслен или обезмаслен йогурт (почти всичките видове са силно подсладени), но опитайте се да намерите натуралния пълномаслен вариант. До неотдавна захарта дори беше обявявана за добър начин да се отстранят мазнините от диетата, а напитките, пълни с нея, бяха прославяни като изцяло лишен от мазнини продукт.
За съжаление, този експеримент не проработи добре. През 60-те години американците са приемали повече от 40 процента от калориите под формата на мазнини. Днес консумацията на мазнини се доближава до препоръчвания от правителството лимит от 30 процента, но броят на затлъстелите се е покачил неимоверно, както се вижда на диаграмата по-горе. Противоположните тенденции вероятно не са съвпадение.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Сред повечето хора битува идеята, че колкото по-малко мазнини поглъщаш, толкова по-добре. Неотдавна, докато бях в магазина, забелязах, че подсладеното обезмаслено кисело мляко има повече калории, отколкото натуралното пълномаслено. Смайващо е, като разбереш колко захар се съдържа в него. Струва ми се, не оценяваме факта, че мазнините са полезни за нас и ни засищат за по-дълго време.
Ерик Ф., Нийдам, Масачузетс
Свалено тегло: 8 кг. Намаляване на талията: 8 см.
_____________________________________________________________
С достигането на връхна точка в прославата на диетите с ниско съдържание на мазнини през 90-те години правителството стартира най-голямото клинично диетоложко изследване в света като част от „Инициатива за женско здраве“. При общи разходи от 700 милиона от „Инициатива за женско здраве“ разпределиха на случаен принцип 50 хиляди жени в менопауза от цяла Америка в група с диета с ниско съдържание на мазнини и контролна група за период от осем години. Изследването обаче имаше фундаментален недостатък – безспорно пристрастие в полза на диетата с ниско съдържание на мазнини, заложено още в замисъла. Жените от тази група получаваха интезивна подкрепа за начина си на хранене и стила на живот – бяха съветвани не само да намалят мазнините в менюто си, но и да увеличат зеленчуците, плодовете, зърнените продукти и фибрите, като имаха 18 сеанса за групови консултации само през първата година, както и индивидуални консултации. Оттам нататък имаха сеанси на всяко тримесечие и възможност за среща с други участници веднъж месечно. В изумяващ контраст с това жените от контролната група бяха получили само печатни образователни материали. Предвид драстично различното внимание, оказано на двете групи, човек би очаквал първата група да се храни много по-правилно от втората. И все пак резултатите не показаха нищо подобно.
Според добре познат принцип в клиничните изследвания, известен като ефект на Хоторн, хората обикновено променят поведението си за кратко, когато са наясно, че са наблюдавани. При изследванията, засягащи храненето, участниците често губят тегло, когато получават вниманието на водещите проучването, без значение от даваните диетоложки напътствия. Но щом вниманието спре да бъде изострено и проучването престане да е някаква новост, килограмите се трупат обратно.