Как стои въпросът с превенцията? Проучвания показват, че слабите хора имат склоност да са по-активни, отколкото по-пълните. Ако физическата активност не довежда до кой знае каква загуба на тегло, дали редовното и усърдно спортуване би помогнало поне да се избегне трупането на килограми? Тук отново отговорът може да се окаже изненадващ. Две скорошни изследвания, включващи общо 5000 европейски деца, са приложили сложни статистически изчисления, за да разграничат причина и резултат. Според тях заседналият начин на живот може да не води до увеличаване на телесните мазнини по начина, по който си мислим. По-скоро процесът на трупане на мазнини би могъл да кара хората да са по-малко активни.
Нищо от казаното не цели да защити заседналия начин на живот. Физическата активност носи много облаги (което ще обсъдим във Втора част). Но освен ако не става дума за натовареност на маратонско ниво, по-ниското телесно тегло не е една от тях.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Миналата година спазвах програма, която изискваше да посещавам фитнес залата 5 пъти седмично и да намаля размера на порциите си. Свалих 5 килограма, но в мига, щом съкратих фитнеса и започнах да се храня нормално, всичко се обърна на 180 градуса – оказа се, че натрупах нови 11 килограма.
Кристин З., 24 г., Дорчестър, Масачузетс
Свалено тегло: 9 кг. Намаляване на талията: няма такова.
_____________________________________________________________
ГЕНЕТИЧНА СЪДБА?
Някои хора могат да ядат каквото си поискат, когато си поискат и никога не качват и грам. Други като че трупват малко отгоре дори само да минат покрай пекарната. Ако сте от втората категория, животът може да ви се струва несправедлив.
Разбира се, доста физически характеристики се различават в широк диапазон в зависимост от гените, които сме наследили от родителите си, в това число и килограмите. Неотдавнашни проучвания сочат, че телесното тегло се влияе от десетки гени в някаква степен, която в повечето случаи е незначителна. Събрани заедно обаче те въздействат сериозно върху това колко вероятно е да качвате килограми.
В редки случаи генни мутации причиняват тежко затлъстяване, което обикновено започва от ранно детство. Един такъв ген произвежда лептин, критично важен хормон в мастните клетки, открит през 90-те години, който съобщава на мозъка и други органи, щом бъде складирана достатъчно мазнина. Хора без лептин се държат все едно са в състояние на пермаменентно гладуване и гладът им е ненаситен без значение колко наедряват. Третирането с лептин при този генетичен синдром води до драматична трансформация. Почти незабавно гладът бива потиснат, а метаболизмът се подобрява и без усилие се стига до загуба на тегло, понякога до стотици килограми.
За съжаление, това е единственият пример за чудотворен цяр срещу затлъстяване и би подействал едва при няколко десетки души в целия свят, които имат тази генетична форма на недостиг на лептин. Третирането с лептин показва минимален ефект при останалите случаи на затлъстяване. Всички други налични лекарства водят до много скромна загуба на тегло и носят риска от сериозни странични ефекти. За щастие за огромната част от нас генетичната склонност не е съдба.
При всички случаи с гените не може да бъде обяснена епидемията от затлъстяване. От края на Втората световна война повечето хора, живеещи в развитите страни, имат достъп до изобилно количество храна, но обхватът на затлъстяване не се разширява до 70-те години в САЩ, до 80-те в Европа и до 90-те в Япония. Епидемията от затлъстяване се разви твърде бързо, за да бъде приписана на генетични промени. Въпреки че гените не са се променили бързо, заобикалящата среда се е променила.2
ПРЕКАЛЕНО МНОГО ВКУСНА ХРАНА?
Някои бележити здравни експерти и автори на научни материали красноречиво разясниха как хранителната индустрия манипулира 3 основни вкуса – сладко, солено и мазно, – за да направи обработените продукти неустоими. Според различни твърдения тези изключително апетитни артикули свръхстимулират веригите на наслада в мозъка и водят до невъздържано консумиране. Спомнете си мотото на картофения чипс „Лейс“: „На бас, че не можете да изядете само един“.