Чуждестранната конспирация е въображаема, разбира се. Но този плашещ сценарий спокойно би могъл да се превърне в реалност поради изцяло вътрешна причина – системния политически неуспех общественото здраве и социалните нужди да бъдат поставени пред корпоративни интереси и краткосрочни печалби. Ние всички имаме своя дял отговорност за този провал – като поощряваме култура, която цени временното удобство и мимолетното удоволствие от силно обработени промишлени храни повече от здравето. Но главната роля е на хранителната промишленост.
_____________________________________________________________
Обществото ни е толкова преситено с пълни със захар и скорбяла храни, че самото ни ежедневие се явява пречка за контролиране на теглото. Но такава е действителността и се налага да се справяме с нея.
Ан Р., 61 г., Уиндзор Хейтс, Айова
_____________________________________________________________
Компаниите от хранително-вкусовата промишленост и техните застъпнически кръгове харчат десетки милиони долари годишно за политически дарения, лобиране и други подобни дейности, като в замяна печелят огромно влияние върху политиката, свързана с храните, на национално, щатско и местно ниво. През последното десетилетие агресивното лобиране на индустрията:
● подрони стандартите за училищни обяди (например като определи пицата като зеленчук);
● възпрепятства реформите на федералните помощни хранителни програми (като например поръча включването на белите картофи в списъка на Програмата за изхранване на майки, деца и бебета в разрез със съвета на Института по медицина);
● спря данъците върху захарни напитки;
● попречи на ограничаването на реклами за храни, насочени към децата;
● отслаби стандартите за етикиране на храните (например чрез включването на генномодифицирани храни);
● разклати позициите на диетологичните насоки, свързани със захарта и други стоки за широко потребление;
● доведе до много милиарди федерални разходи за земеделски субсидии.
_____________________________________________________________
За мен ситуацията със скритите захари беше най-сериозното отваряне на очите. Винаги съм била наясно и съм слушала как захарта е във всичко, но едва сега виждам колко силно съм била повлияна от нея. Ние не сме от тези, които държаха кой знае колко нездравословна храна по рафтовете си и не сме прекалявали, но въпреки това постоянно се чувствахме ужасно. Теглото се трупа прекалено лесно и въпреки усилията да се храним по-добре не успявахме да помръднем надолу. Това явление „захар във всичко“ е толкова широко разпространено. Пфу!
Нан Т., 53 г., Бирмингам, Алабама
_____________________________________________________________
В отговор на нарастващата загриженост на тема затлъстяване, особено сред децата, хранителните фирми подхванаха скъпа кампания, за да създадат впечатлението, че са съвестни и съпричастни граждани, които полагат искрени усилия да бъдат част от решението. Но как бихме могли да вярваме на хранителни компании, поиска да знае Майкъл Саймън, след като те „лобират гръмогласно срещу политики, целящи подобряване на детското здраве; правят подвеждащи изявления и представят невярно политиката си на правителствени срещи и други официални форуми; дават публични обещания за корпоративна отговорност, която на думи звучи добре, но в действителност има стойност не по-голяма от рекламна кампания“?
Въпреки всичко казано дотук хранителната индустрия не е неморална и действията ѝ в голяма степен са напълно предвидими. Както описва Марион Несъл в „Хранителна политика“, хранително-вкусовите компании имат доверителна отговорност към акционерите си да осъществяват максимални печалби. На нерегулирания пазар тези печалби идват предимно от насърчаване консумацията на силно обработени хранителни продукти за широко потребление. Даден управляващ може да има най-добри намерения, но ако конкуренцията предлага нездравословни храни на децата, компанията му ще загуби спрямо конкуренцията, освен ако той също не прибегне до подобни тактики.
В опит да отклони вниманието от този вътрешно присъщ конфликт – да произвежда здравословни храни или да се радва на солидни печалби – индустрията изтъква аргумента, че всичко това е въпрос на лична отговорност. Хранителните компании не налагат на хората да купуват нездравословна храна. Хората са свободни да взимат сами решения и да си носят последствията. Но този довод не издържа по две фундаментални причини. Първо, политическите манипулации от страна на индустрията доведоха до грубо изопачаване на свободния пазар и следователно на предлаганата храна. Обработените промишлени храни са в изобилие, удобни и евтини в сравнение с натуралните храни в известна степен благодарение на правителствената политика. Как някой упражнява лична отговорност в пустиня за натуралните храни и оазис за нездравословните? В доклад на Института по медицина от 2000 г. пише следното: