През 2005 година заедно с мои колеги предвидихме, че този проблем ще съкрати предполагаемата продължителност на живот в САЩ за пръв път от Гражданската война с брой, равен на броя на жертвите на всички видове рак – освен ако не се направи нещо по въпроса. За щастие, това предвиждане още не се е сбъднало, но вече са налице обезпокоителни предупредителни знаци. Между 1961 и 1983 година, преди кризата с епидемията от затлъстяване, предполагаемата продължителност на живот в страната растеше с относително постоянно темпо и в никой район не се наблюдаваше сериозен спад. Между 1983 и 1999 година обаче предполагаемата продължителност на живот намаля значително в 11 окръга при мъжете и в 180 при жените. Особено тревожно е, че окръзите, в които се отчита умерен или сериозен спад, съвпадат в голяма степен с онези, най-тежко засегнати от епидемията на затлъстяване, и са разположени главно на юг и в средния запад.
Медицинските разходи за третиране на болести, свързани с наднорменото тегло в САЩ, са изчислявани на 190 милиарда долара годишно (според цената на долара от 2005 година) или 20,5 процента от общите разходи за здравни грижи – цифра, която не включва индиректните разходи, възникващи от по-ниска трудоспособност на работещите. Предвидено е до 2020 година общите разходи за диабетно болни да достигнат 500 милиарда долара. И може би най-плашещото от всичко: неотдавнашен доклад на Бруклинския институт прогнозира, че ако всички 12,7 милиона деца със затлъстяване в САЩ останат затлъстели и като възрастни, увеличените разходи може да струват на обществото над 1,1 трилиона (92 хиляди на индивид в рамките на живота му). Тези огромни суми биха могли да означават разликата между стабилността и банкрутирането на системата за медицински грижи; разширяване или стесняване на обхвата на здравно покритие; инвестиране в националната инфраструктура или ощетяването ѝ (в това число училища, транспорт, комуникационни мрежи и проучвания). Всичко това има директно влияние върху бъдещата международна конкурентоспособност на американската икономика.
Без затлъстяване демократите биха могли евентуално да допуснат сериозни социални разходи, а републиканците биха могли да имат балансиран бюджет и двете партии може да открият начин да си сътрудничат. А това би трябвало да зарадва хората от всяка политическа принадлежност. Но при толкова много пари, отклонявани за заболявания, свързани със затлъстяването, и липсваща или намалена продуктивност обемът на наличните фондове за всичко друго се смалява и това безспорно допринася за поляризирането и парализата на националната ни политика.
Но няма нужда този злокобен сценарий да продължава да се доразвива. Ново изследване посочва пътя за промяна в парадигмата ни на мислене по отношение на трупането на тегло и борбата с него.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Имам седемнайсетгодишни близнаци, които се занимават с милион различни неща, и работя на пълен работен ден. Понякога единственият начин да хапнем нещо за вечеря беше полуготовата храна. Или поне така си мислех по онова време. През първата седмица от програмата бях стриктна при приговянето на ядене, но все си повтарях: „Нямам време да правя салатен дресинг. Как ще се справя с това?“.
И после мъжът ми влезе в болница за сърдечна операция. Не мога да ви опиша стреса. Само през този уикенд на няколко пъти почти се отказах. Чист инат ме караше да си повтарям: „Не. Той ще премине през всичко това, а после ти ще си останеш онази, дето е ощетена откъм здраве“. Той се оправи, а сега и аз съм на път да сторя същото.
В началото бях доста над 90 килограма. Една от най-големите цифри, които някога съм достигала. Повечето от диетите, които изпробвах в миналото, бяха свързани със страдание и лишения. „Кога отново мога да ям?“, „Как да понеса пристъпите на изгладняване?“ и „Защо съм толкова гладна?“ За мен беше нещо съвсем ново да се откажа от концепцията за броенето на калории. Не можех да повярвам, че ще отслабна, като ям храни с високо съдържание на мазнини – дори сметана и червено месо. Майка ми дори отсече: „Така никога няма да свалиш килограми“.
Първоначалната структура ти помага да се научиш как да правиш по-добър избор. Обмислям вечерята за тази седмица вместо за след два часа. Вкусът ми към сладкото се промени напълно. Мога да си отчупя парче бисквита, вместо да излапам три. Също така успях да повлияя на семейството ми. Първия път, като сервирах овчарски пай от посочените рецепти, не казах какво съдържа. Децата ми започнаха да се хранят, а мъжът ми ме погледна и заяви: „не би трябвало да ядем картофено пюре“. Отговорих: „Не ядем картофено пюре“. Дори след като им казах, че е приговено от бял боб и карфиол, те продължиха да ядат и сега вече ястието е сред основните за нас. Ще мина на случилото се две седмици по-късно. Седемнайсетгодишният ми син ми каза: „Мисля, че днес ядох прекалено много въглехидрати“.