Програмата промени цялостната ми философия за храненето, спортуването и здравето. За пръв път всъщност виждам потенциала в това да не си със свръхтегло. След като съм медицинска сестра, човек би казал, че трябваше да съм го установила отдавна.
Лорън С., 52 г., Норт Андоувър, Масачузетс
Свалено тегло: 13 кг. Намаляване на талията: 11,5 см.
_____________________________________________________________
ТРЕТА ГЛАВА
__________________
Науката
Като четем, че „дебелата жена държи лекарството в собствените си ръце – или по-скоро между собствените си зъби...“, оставаме с впечатление, че затлъстяването обикновено е просто резултат от незадоволително диетично счетоводство... Макар логиката да навежда на мисълта, че телесната мазнина може да бъде стопена, като се промени балансът чрез намален прием или увеличен разход, или и двете... проблемът не е така елементарен, както се представя.
Тези думи са написани от редакторите на
„Журнал на американската медицинска асоциация“
през 1924 година.
През по-голямата част от миналия век обичайният начин на разсъждение по отношение на телесното тегло се основаваше на физичния закон, че енергията нито може да бъде създавана, нито унищожавана. С други думи, калорийният прием минус калорийния разход трябва да е равен на складираните калории. Ако следваме тази логика, излиза, че заобиколени от изкусителни храни, ние имаме склонност да поглъщаме повече калории, отколкото можем да изгорим, и излишъкът се складира под формата на тлъстина (вижте по-долу Теорията за калорийния баланс при затлъстяване). Тази гледна точка приема тлъстината за инертен обект като водата във ваната например. Ако ви е в повече, просто яжте по-малко (затегнете кранчето) и се упражнявайте повече (отпушете канала). Тъй като за хората, неспособни да постигнат това, се смята, че им липсват познания или воля, стандартната терапия за отслабване включва обучението им на тема калории и консултирането им как да проявят поведение на самоконтрол. Проблемът е, че в практиката този подход се провали жестоко.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Опитвала съм се да отслабна чрез много програми и в началото имах успех, но в крайна сметка напредъкът спираше и после натрупвах обратно повечето от сваленото. Наистина ми е нужна програма, която да действа в моя случай.
Бети Т., 76 г., Гарланд, Тексас
Свалено тегло: 8 кг. Намаляване на талията: 8 см.
_____________________________________________________________
През 1959 година учени от Филаделфия и Ню Йорк провеждат първия систематичен преглед на медицински програми за отслабване, като се фокусират върху най-качествените проучвания, публикувани през предходните трийсет години. И стигат до изумително заключение – тези програми не действат. Имало много отпаднали участници. Повечето от тези, които се задържали, не отслабнали кой знае колко. А повечето от онези, които отслабнали, си възвърнали килограмите през следващите две години. Авторите подчертават, че „колкото и лоши да изглеждат тези резултати, въпреки всичко (вероятно) са по-добри от тези, постигнати от средностатистическия лекар“.
Повече от три десетилетия по-късно, в началото на 90-те години, Националният институт за здраве събра експертна група, която да оцени съвременните методи за доброволно сваляне на тегло. Нейните открития бяха забележително сходни с тези от предходния анализ. Участниците, задържали се в програмите за отслабване, достигнали максимална загуба от едва 10 процента. По-голяма част от свалените килограми били възвърнати до една година и почти всички били възвърнати до 5 години. За съжаление, настоящите статистики не предлагат кой знае колко повече надежда. Според национална анкета едва 1 на всеки 6 възрастни американци с висок индекс на телесна маса отчита някога да е свалял поне 10 процента от общото си тегло за година. И дори тази нищожна цифра – представляваща само малка част от наднорменото тегло на отчитащите – вероятно е преувеличена, защото при самооценка хората имат склонност да пресилват постигнатия успех. Резултатите при децата не са по-добри, като повечето интервенции са „белязани с малки промени на относителното тегло и мастните отлагания и значително възстановяване на килограми впоследствие“. На базата на тези данни изглежда, че общоприетите терапии срещу затлъстяване до голяма степен са се провалили.