Проблемът не е в умението ни да броим калории или в самоконтрола ни, а по-скоро в настоящото схващане за причината – и начина на лечение – на затлъстяването. Както е посочено красноречиво от редакторите на „Журнал на американската медицинска асоциация“, идеята за калориен баланс не е била точна още в началото на XX век. Няма основание да мислим, че ще важи през XXI-ви, когато възможностите да преяждаме са още по-големи.
ТЕЛЕСНОТО ТЕГЛО СЕ КОНТРОЛИРА
ОТ БИОЛОГИЯТА
Ограничаването на калории може до доведе до отслабване за известно време, което създава илюзията, че съзнанието ни притежава контрол върху теглото ни в дългосрочен план. Много телесни функции обаче се намират под временния ни, но не и постоянен контрол. Например много хора са способни да понижат съдържанието на въглероден двуокис в кръвта си за няколко минути, като дишат учестено, но малцина могат да го правят особено дълго.
Всъщност учените са наясно от десетилетия защо общоприетите диети не действат в дългосрочен план, въпреки че тази информация е масово пренебрегвана. Когато започнем да ограничаваме калориите, тялото вкарва в действие мощни контрамерки, предвидени да предотвратят допълнителна загуба на тегло. Колкото повече отслабваме, толкова по-настойчиво се опълчва организмът ни.
В класическа серия от изследвания, датираща от 80-те години, учени от университета Рокфелер в Ню Йорк подлагат на недохранване доброволци, за да ги накарат да свалят 10 до 20 процента от теглото си и после изследват метаболизма им по време на дълготраен престой в центъра за проучвания. Без значение дали в началото на изследването участниците имали нормално, или повишено тегло, при всички се наблюдавал сериозен спад в скоростта на метаболизма – далеч по-голям, отколкото може да бъде приписан на промяната в теглото сама по себе си. И, разбира се, недохранването правело участниците по-гладни.
Тези открития описват твърде познато преживяване за всеки, който някога е бил на диета. Когато поглъщате по-малко калории, организмът става по-ефективен и гори по-малко, а в същото време желанието ви за допълнителни калории се усилва. Тази комбинация от усилващ се глад и забавен метаболизъм е рецепта за провал. След няколко седмици на ограничения – дълго преди целевото тегло да се е появило на хоризонта – се уморяваме, изкушаваме се да изоставим серията от физически упражнения и се тръшваме на дивана с голяма кутия сладолед. Ако все пак с херкулесови усилия успеем да се придържаме към диетата и да останем активни, скоростта на метаболизма ще продължи да спада, така че ще се наложи да ограничим калориите още по-драстично, за да продължим да отслабваме.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Боря се с килограмите от 10 години. Щом сваля малко, качвам повечето обратно. Не съм доволна от себе си, а не успявам да достигна до здравословно тегло. Извървявам приблизително 10 километра седмично, консумирам относително здравословна храна и продължавам да трупам килограми. Постоянно съм гладна.
Пам А. , 56 г., Върнън Хилс, Илинойс
Свалено тегло: 4 кг. Намаляване на талията: 2,5 см.
_____________________________________________________________
Системата за контрол на телесното тегло действа също така и в обратната посока. Когато доброволци са принудени да качат килограми, като преяждат при прецизно контролирани условия, метаболизмът им се ускорява и обикновено губят интерес към храната. След като периодът на принудително хранене свърши (за облекчение на доброволците), в повечето случаи теглото бързо спада до обичайното за всеки отделен индивид.
В действителност винаги е трудно да промениш значително килограмите си, в която и да било посока. Точно както пълен човек би се измъчвал да свали 45 килограма, слаб човек би се измъчвал да ги качи. Както при преяждане, така и при недояждане тези биологични реакции тласкат килограмите обратно, откъдето са тръгнали – към един вид „зададена точка на телесното тегло“, която сякаш до голяма степен е предопределена от гените ни (вижте диаграмата на Зададената точка за телесно тегло по-долу). Ако наследите гени на затлъстяване от родителите си, билогичните реакции, които защитават телесното тегло, ще се задействат при вас в по-висока степен, отколкото при някой, ненаследил такива гени.