Зададената точка на телесно тегло
Представете си какво ще се случи, ако имате висока температура и се опитате да я понижите насилствено, като вземете вана с ледена вода. Организмът ви ще се съпротивлява – със силно треперене и рязко стесняване на кръвоносните съдове – с цел да произведе и запази топлина и скоро ще изпитате неустоимо желание да сте на някое горещо и сухо място. По тези причини в днешни времена ледените вани не са препоръчителен метод. Аспиринът е по-ефикасен, защото понижава „зададената точка на телесна температура“, когато живакът на термометъра се е покачил повече от нормалното, с което позволява на излишната топлина да се разсее по-лесно (и по-комфортно). В известен смисъл да се гледа на затлъстяването от гледна точка на калорийния баланс е като да се приема високата температура за проблем на топлинния баланс. Технически не е погрешно, но не е особено полезно.
Но ако в дългосрочен план килограмите се контролират от биологията, а не от силата на волята, защо нивото на затлъстяване се повиши толкова драстично по целия свят? И по-важно, какво можем да направим по въпроса? Отговорите може да бъдат открити в мастните ни клетки.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА МАСТНИТЕ КЛЕТКИ
В нашата обсебена от килограмите ни култура е възприето да омаловажаваме мазнините в телата ни. Но телесната мазнина (научно наричана „мастна тъкан“) е високо специализиран орган, който има критично значение за здравето и дълголетието. Една от многото им функции е да обгръщат и защитават жизненоважни органи като бъбреците и да ни изолират от студа. Също така телесните мазнини са израз на здраве и придават красота, когато са разположени в правилни количества на правилните места. Но от особено значение е, че те представляват резервоарът ни с горива – стратегически калориен запас, който да ни предпази от гладуване.
Сравнени с други биологични видове с нашите размери, хората имат изключително голям мозък, който изисква огромни количества калории. Метаболитните нужди на мозъка са толкова големи, че в състояние на покой той използва една от всеки три калории, които консумираме. И тази калорийна необходимост е безусловна. Всяко нарушение би причинило незабавна загуба на съзнание, бързо последвана от кома и смърт. Това е проблем, защото до неотдавна в човешката история достъпът до калории неизменно е бил непредвидим. Нашите предци са се сблъскавали с продължителни периоди на лишаване, ако не им провърви на лов или реколтата загине, през тежките зими или по време на пътуване през океана. Ключът към оцеляването им е била телесната мазнина.
Ако изкараме повече от няколко часа, без да ядем, организмът ни трябва да разчита на складираните горива за енергия и те се явяват в три основни форми, познати на всеки четящ етикетите с хранителни стойности: въглехидрати, протеини и мазнини. Организмът складира достъпни въглехидрати в черния дроб и протеини в мускулите, но те са в разредена форма, заобиколени са от много вода. За разлика от тях, складираните мазнини са силно концентрирани, тъй като мастната тъкан съдържа много малко вода. В добавка чистите въглехидрати и протеини осигуряват по-малко от половината калории от тези, съдържащи се в чистите мазнини, което ги прави относително слаби източници на енергия. По тази причина черният дроб и мускулите съдържат само минимална част от калориите, които се намират в мастните тъкани (по-малко от 600, сравнено с приблизително 3500 за 450 грама). При липса на телесни мазнини дори мускулест мъж би залинял за броени дни без храна, докато всички освен най-кльощавите възрастни притежават достатъчно телесни мазнини да оцелеят в продължение на седмици.
И тези мастни клетки не представляват просто инертни депа за складиране. Те поемат активно калории скоро след хранене и според нуждите на организма ги освобождават по контролиран начин в друг момент. Също така мастните тъкани реагират и излъчват многобройни химични сигнали и невронни съобщения, с което допринасят за фината настройка на метаболизма и имунната ни система. Но когато се стигне до неизправно функциониране на тези клетки, възниква сериозен проблем.
ГЛАДНИ МАЗНИНИ
В общи линии смятаме, че натрупването на тегло е неизбежно последствие от приемането на прекалено много калории, като мастните клетки са пасивен получател на излишъка (вижте Теорията за калорийния баланс при затлъстяването по-горе). Но мастните клетки не вършат нищо съществено без конкретни инструкции – със сигурност не и складиране или освобождаване на калории, което е най-важната им функция.
Инсулин: торът за мастните клетки