Както се случва обикновено, поддаваме се на изкушението и избираме кифличката или някоя от безбройните други форми на обработени въглехидрати, така услужливо достъпни днес. Но това решава проблема с „енергийната криза“ само временно и ни подготвя за следващия цикъл от рязко падане на захарта, а с течение на времето ускорява пълнеенето.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Предприемал съм всякакви различни методи, за да отслабна. Постоянно ми се случва да съм подложен на изпитание, изправен пред торта или сладкиш на някое събитие, и като стане така, им се нахвърлям, а после се чувствам виновен. Нискокалорийната диета не действа и след известно време просто те съсипва психически.
Ерик Д., 44 г., Катонсвил, Мериленд
Свалено тегло: 9,5 кг. Намаляване на талията: 7,5 см.
_____________________________________________________________
Мозъчната алармена система за спешни случаи
Ако сме на нискокалорийна диета и устояваме на потребността да ядем повече, количеството достъпни калории в кръвта ще продължи да спада и това ще накара мозъкът да изпадне в паника – разбираема реакция, като се имат предвид катастрофалните последици от дори кратко нарушаване на снабдяването с гориво. След това древните части от мозъка, които следят метаболизма, активират алармена система за спешни случаи: ставаме настървено гладни, не сме способни да се концентрираме върху нищо освен храна и се чувстваме все по-отпаднали. В същото време хормони на стреса като епинефрин (адреналин) и кортизол нахлуват в кръвта в настоятелен опит да отключат калорийните складове в мазнините и черния дроб.
Тази комбинация от високо ниво на хормони на стреса и ниско равнище на гориво наподобява състояние на гладуване, което иначе не би се породило преди много часове на лишаване от храна. В крайна сметка или се поддаваме на глада, или някаква част от складираните калории са принудени да се прехвърлят в кръвта. Но ако този цикъл се поражда често, се наблюдава забавяне на метаболизма ни, което може да направи свалянето на килограми почти невъзможна задача. Познатият подход „яж по-малко, движи се повече“ пропуска основната причина за трупането на тегло, води до странични ефекти и е обречен на провал при повечето хора. По този начин всъщност нискокалорийните диети могат да влошат нещата.
Прекалено много калории в тялото, но прекалено
малко на правилните места
Тази ситуация е сходна с появата на оток, състояние, при което от кръвоносните съдове изтича течност и се натрупва някъде другаде в тялото (например в краката), което причинява подуване. Въпреки наличието на прекалено много вода в организма, хората с отоци изпитват неутолима жажда, защото в кръвта им няма достатъчно вода там, където е нужна. Да кажеш на хората с оток да пият по-малко, не е по-ефикасно от ограничаването на храната с цел отслабване, защото пренебрегва по-дълбоката причина. Инсулинът (и други въздействия, които ще обсъдим по-късно) е програмирал клетките за хиперактивно складиране на калории. Хората преяждат хронично, защото се опитват да поддържат достатъчно калории в кръвта, така че да нахранят мозъка като компенсация за онези, източени от свръхстимулираните мастни клетки. Но освен ако не бъде разгледан по-дълбокият проблем, това си остава безкрайна битка и тези допълнителни калории предизвикват още по-голямо напълняване. Фундаменталният проблем е свързан с разпределяне: не че калориите са прекалено много, а прекалено малко от тях са на точното място. Макар да гледаме на затлъстяването като на състояние на излишък, всъщност става дума за гладуване на организма!
Според този радикално различен начин на мислене (илюстриран по-долу в Теория на затлъстяването, базирана на мастните клетки) консумирането на силно обработени въглехидрати като канелена кифличка или геврек би причинило повишаване на броя на калориите, складирани като мазнини, понижаване на броя на наличните в кръвта, глад и активиране на мозъчните участъци, които имат отношение към пристъпите на глад само след няколко часа. С времето хранителен режим, наситен с подобни храни, ще забави метаболизма и ще окаже други особено неблагоприятни ефекти върху организма. И именно това открихме аз и колегите ми през двайсетте ни години изследвания.