Резултатите бяха публикувани в „Американски журнал за клинична диетология“. Подобно на първото ни изследване нивата на глюкозата и инсулина в кръвта бяха по-високи след бързодействащия млечен шейк за първите час или два. Но до четвъртия час след поглъщането на бързодействащия шейк глюкозата падна до по-ниски нива и докладваният глад беше по-силен в сравнение с бавнодействащата напитка. В този момент направихме скенерно изображение на мозъка с помощта на технология, наречена функционална магнитно-резонансна томография. Скенерът отчете, че един участък от мозъка, наречен нуклеус акумбенс, беше осветен като с лазер след бързодействащия шейк. Ефектът беше поразителен и неизменен, наблюдаваше се при всеки от участниците и осигури силна статистическа увереност в резултатите. Нуклеус акумбенс е смятан за център на удовлетворение, невъздържана лакомия и пристрастености – включително злоупотреби с алкохол, тютюн и кокаин. Активирането на този мозъчен дял по време на диета за отслабване би подронило волята и би направило крайно трудно устояването на прословутата канелена кифличка.
Концепцията за пристрастяване към храна е дискусионна, защото за разлика от веществата, с които се злоупотребява, храната ни е нужна, за да живеем. Това изследване обаче предполага, че силно обработените въглехидрати биха могли да измамят основна верига в мозъка, отговорна за наградите не защото са толкова по-вкусни сами по себе си (и двата млечни шейка имаха еднаква сладост), а заради директното им въздействие върху метаболизма. С глада е трудно да се борим при всякакви обстоятелства, но веднъж щом се добави и нуклеус акумбенс, вече е свършено.
Типът калории, които поглъщате, влияят
на броя, който изгаряте
Ако погледнем тези краткосрочни изследвания от положителната им страна, излиза, че сме само на едно хранене разстояние от прекратяването на порочния кръг. Те обаче повдигнаха въпрос: дали ефектът продължава повече от ден? За да проучим това, проведохме продължително хранително изследване, като предоставяхме на 21 млади възрастни всичката храна, която консумираха в продължение на 7 месеца. Първо чрез недохранване намалихме теглото им с 10 до 15 процента (около 11 килограма). После го стабилизирахме на това ново ниво, като увеличихме дажбите. Накрая ги наблюдавахме в рамките на месец на 3 диети, всяка със същия брой калории, но с различна разбивка на хранителните съставки: с високо съдържание на въглехидрати (60 процента), съобразно с препоръките на правителството; с умерено съдържание на въглехидрати (40 процента), подобна на Средиземноморската диета; или с ниско съдържание на въглехидрати (10 процента) като при диетата на Аткинс.
Установихме, че участниците горяха приблизително с 325 калории повече на ден при диета с ниско съдържание на въглехидрати в сравнение с тази с високо. Тази разлика е еквивалентът на един час физическа активност с умерена натовареност, на практика без да си мръднете пръста. Горяха със 150 калории повече при умерен прием на въглехидрати в сравнение с висок – еквивалентът на един час физическа активност със слаба натовареност.
Диетата с голямо количество въглехидрати също така имаше най-лошо въздействие върху основни рискови фактори за сърдечни заболявания, в това число инсулинова резистентност, триглицериди и HDL холестерол. Публикувани в „Журнал на американската медицинска асоциация“ през 2012 година, тези резултати показват, че не всички калории са едни и същи за организма. Типът калории, които попадат в тялото ни, влияят на броя калории, които го напускат.
Това изследване страда от две ограничения. Първо, въпреки опитите ни да контролираме максимално много аспекти от диетата и начина на живот, участниците ни не се намираха под постоянно наблюдение през цялото време. Не можем да знаем със сигурност колко добре са спазвали диетите у дома, на партита или при пътуване. Второ, всеки вид диета продължи само месец. За да се схване истинският ефект от даден хранителен режим във времето, са нужни много по-дълги интервенции, а това може да е изключително скъпо и трудно да се изпълни както трябва с хора. По тази причина също така изучавахме видове, чиято диета и заобикаляща среда можем да контролираме прецизно за толкова дълго време, колкото желаем.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Във фитнес залата, която посещавам, ми беше направен прецизен метаболитен анализ. Тестът отмерва откъде организмът ви се снабдява с енергия при повишено ниво на активност. След като загрях и започнах теста, треньорът ми ме попита дали наскоро съм променил диетата си. Отговорих положително и му казах, че съм се простил със захарта и простите въглехидрати, а вместо това ям много протеини, зеленчуци и пълномаслени продукти. Беше изумен от резултатите ми. Дори повика други треньори да погледнат отчетеното. Тестът разделя данните на 4 тренировъчни зони и с изключение на най-сериозните усилия всичката ми енергия (изгорени калории) идваше от мастните ми клетки – нула от въглехидрати. Беше истински впечатлен. Заключение: с правилния хранителен режим енергията ни ще бъде осигурена от мастните клетки и теглото, което ще свалим, всъщност ще бъдат истински мазнини! Наистина страхотно!