Петдесет години ни се казваше, че диетата с малко съдържание на мазнини ще ни предпази от хронични заболявания. Тази идея вдъхнови клиничното изследване на „Инициатива за женско здраве“, започнало през 1991 година (чиито разочароващи резултати бяха обсъдени във втора глава), и също така мотивира организирането на изследването „Гледай напред“ 10 години по-късно. Целта на „Гледай напред“ беше да намали броя на сърдечните заболявания, което е често усложнение, причинено от диабета. Провеждано в 16 клинични центъра в САЩ, изследването разпределило около 5 хиляди възрастни с диабет тип 2 между диета с малко съдържание на мазнини плюс сериозна промяна на начина на живот и нормални грижи. Според публикация в „Медицински журнал на Нова Англия“ проучването е прекратено поради „безполезност“. Анализи от страна на независими статистици установили, че не се наблюдава намаляване на сърдечните заболявания сред участниците, поставени на интензивна диета с ниско съдържание на мазнини, и не съществува перспектива да се породи подобно подобрение.
По съвпадение през същата година в същия този престижен журнал беше публикувано друго изследване, наречено ПРЕДИМЕД. То разпределя около седем хиляди и петстотин възрастни испанци с рисков фактор за сърдечни заболявания между три диети: Средиземноморска с много зехтин, Средиземноморска с много ядки или общоизвестната диета с ниско съдържание на мазнини. Интервенциите не включват ограничение на калориите или понижаване на теглото като крайна цел. Това изследване също е прекратено преждевременно, но в този случай поради факта, че ефективността му надминава очакванията. И двете групи на режим с много мазнини показват толкова сериозно облекчаване на сърдечносъдовите заболявания (с около 30 процента), че продължаването на експеримента би било неетично спрямо участниците от контролната група.
Тези две неотдавнашни проучвания би трябвало да забият последния пирон в ковчега на стандартната диета с малко мазнини. И по-широко погледнато, те демонстрират, че леки промени в диетата – по-специално включването на повече мазнини и по-малко обработени въглехидрати – може да предпазят от заболявания, сързани със затлъстяване при каквото и да било телесно тегло. Висококачествената диета изглежда успокоява „ядосаните мастни клетки“ дори без отслабване. С отслабване облагите за здравето може да са огромни.
ПРИСТЪПИ НА ГЛАД, НЕКОНТРОЛИРАНО
ХРАНЕНЕ И „ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ХРАНА“
Повечето от нас са губили контрол върху яденето в един или друг момент само за да съжаляват по-късно. Кой не се е чувствал некомфортно натъпкан поне след една вечеря за Деня на благодарността? Но защо толкова много хора по навик се поддават на пристъпите на глад и неконтролирано хранене въпреки острото чувство за вина и искреното им желание да отслабнат? В известен смисъл за всеки с излишно тегло (а това значи повечето възрастни в САЩ) може да се смята, че страда от разстройство в храненето, защото по дефиниция преяжда системно.
В момента разстройството в храненето се третира като психологически проблем, свързан с трудност при контролиране на импулсите. По тази причина третирането обикновено включва поведенческа терапия, целяща да се избегнат подбуждащи ситуации, да се намали контактът с „опасни храни“ и да се създадат алтернативни стратегии за контрол. Този подход обаче често е неуспешен, защото омаловажава биологичните фактори, причиняващи лакомия.
Да вземем например болестта на Адисън, форма на тежка хронична бъбречна недостатъчност, която може да засегне юноши и млади възрастни. При това заболяване надбъбречните жлези губят способността си да произвеждат алдостерон – хормон, който помага на бъбреците да задържат натрия. Въпреки че Адисъновата болест може да бъде третирана ефикасно с терапия за заместване на хормоните, първоначално диагнозата често не се поставя правилно и организмът може да бъде лишен в опасно висока степен от натрий. Ако се случи такова нещо, мозъкът реагира по логичен начин – увеличава потребността за сол в опит да компенсира системната ѝ загуба чрез урината. Представете си тийнейджър без поставена диагноза за болестта на Адисън, който започва да изпитва неконтролирано желание да яде чипс или други солени храни. Притеснени заради промените в хранителните му навици, родителите може да се обърнат към психолог. Психологът може да предложи консултации, за да издири емоционалните причини за необичайния вкус. Но подобна терапия няма да помогне, защото проблемът е биологичен по произход – прекалено много загуба на сол през урината.