По сходен начин психологичните подходи към неконтролираното хранене биха предложили ограничена ефективност, ако мастните клетки поемат прекалено много калории и оставят прекалено малко на останалата част от тялото. Невъзможно е да се знае дали поведенчески проблем като хранително разстройство има психологичен (или дори психиатричен) произход, докато не се третира потенциален биологичен фактор.
Както видяхме по-рано в тази глава, прекомерно високите нива на инсулин, предизвикани от силно обработени въглехидрати, карат мастните клетки да поглъщат прекалено много калории и оставят твърде малко да достигнат до правилните места. Когато калориите в кръвта са недостатъчно, мозъкът задейства алармена система, което довежда до глад и копнеж за храна. По-конкретно копнеем за рафинирани въглехидрати – чипс, курабии, бисквити, бонбони, сладкиши и други подобни – по една проста причина: карат ни да се чувстваме по-добре само след няколко минути. Проблемът е, че също така ни карат да се чувстваме по-зле в продължение на часове след това, като поставят началото на следващия цикъл на пристрастеност. В известен смисъл силно обработените въглехидрати са подобни на наркотиците, чиято висока скорост на усвояване увеличава степента на пристрастяване. Например в Южна Америка необработеното листо от кока (чието сдъвкване и усвояване отнема известно време) има дълъг списък от безопасни приложения като например срещу височинна болест. Но когато активната съставка, кокаинът, е рафинирана и концентрирана с цел бързо действие, се стига до сериозно физическо и психологическо пристрастяване.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Днес хапнах старомодна поничка. Някога ги обичах много. Изядох я и като свърших, осъзнах, че не ми е доставила удоволствие. Очаквах да се насладя на всяка хапка и... нищо. Предполагам, че тялото ми се променя. Изядох я, защото помня, че някога ги харесвах – не бях гладна. Не копнеех за това. Просто беше пред мен. Планирам да си напомням колко по-добри са истинските храни.
Анджелика Г., 50 г., Сакраменто, Калифорния
Свалено тегло: 5 кг. Намаляване на талията: 7,5 см.
_____________________________________________________________
Да направим мисловен експеримент. Представете си, че сте преживели разстройваща разправия с половинката си. Не можете да се свържете с най-добрата си приятелка, за да ѝ се оплачете, и беснете в кухнята, като търсите утешение в храната. Сега си представете, че успявате да откриете само следните четири неща, всяко съдържащо около 400 калории:
Хляб – 5 филии (силно обработени въглехидрати);
Червени плодове – 6 чаени чаши (необработени въглехидрати);
Масло – половин пакетче или около 12 чаени лъжички (мазнини);
Говежда пастърма – 5 порции по 30 грама (протеини).
Кое бихте изяли най-бързо? Кое би предизвикало по-малко предупредителни обратни сигнали от страна на организма ви (като усещане за препълване, дискомфорт или дори гадене)? Кое ще ви накара да се чувствате отново гладни най-скоро? За кое е най-вероятно да предизвика неконтролируемо ядене? Сигурно ще посочите хляба като отговор на всички тези въпроси. С другите е доста по-трудно да покажете невъздържаност и ако го сторите, вероятно няма да сте склонни да го повторите скоро.
Някои хора, разбира се, страдат от сериозни хранителни разстройства като булимия, за които може да е нужна специализирана психиатрична помощ. Дори най-висококачествената храна не може да запълни емоционална празнота. Психологическите консултации биха могли да изиграят важна роля, като ви помогнат да се изправите пред предизвикателствата на живота и ви подтикнат към позитивни промени в поведението. Но рафинираните въглехидрати подготвят сцената за неконтролируемо ядене без значение от психологическото ни състояние. Елиминирайте ги и поведенческите проблеми, които имат връзка с храната, може да се решат от само себе си. Повечето необработени храни ще подскажат на организма ви недвусмислено кога е получил достатъчно.