Като много други млади лекари не бях получил буквално никакво обучение на тема хранене. Тогава, както и сега, медицинското образование се фокусираше почти изцяло върху медикаменти и операции, въпреки че начинът на живот е причината за повечето сърдечни заболявания, както и за други хронични страдания. Като се върна назад, виждам, че липсата ми на съществени познания на тема хранене е било скрита благословия.
През деветдесетте години беше пикът на манията по диетите с ниско съдържание на мазнини, илюстрирани с оригиналната Пирамида за препоръчително хранене, публикувана през 1992 година, която е показана по-долу. Въз основа на схващането, че калориите са еднакви, пирамидата ни съветваше да избягваме всички видове мазнини, защото те съдържат два пъти повече калории от другите основни хранителни вещества. Вместо това ни поръчваше да наблягаме на въглехидратите, като включим шест до единайсет порции на ден хляб, зърнени закуски, бисквити, паста и други продукти от тази група. За щастие, аз не бях закърмен с тези общоприети принципи и започнах кариерата си в областта на проучванията и грижата за пациентите с отворено (и предимно празно) съзнание по отношение на храненето.
Първото ми назначение като професионален изследовател беше във фундаментална научна лаборатория, провеждаща експерименти с мишки. Скоро след като започнах тази работа, бях изумен от красотата и сложността на системите, контролиращи телесното тегло. Ако оставехме мишката да гладува няколко дни, тя, разбира се, губеше тегло. После, като му се предоставеше свободен достъп до храна, животното ядеше лакомо, докато не наваксаше всичките изгубени калории – нито повече, нито по-малко. Обратното също беше вярно. Насилственото хранене временно караше мишката да надебелее, но след това тя избягваше храна, докато теглото ѝ не слезеше обратно до нормалното. Наблюденията при тези и други експерименти създаваха впечатлението, че организмът на животното сякаш е наясно точно какво тегло иска да спазва и автоматично пренастройва количеството приемана храна и метаболизма си, за да достигне вътрешна зададена точка – също като термостат, който поддържа точната температура в помещението.
Най-интересните ни научни експерименти изследваха как тази „зададена точка на телесното тегло“ би могла да бъде манипулирана. Когато модифицирахме определени гени, прилагахме медикаменти или изменяхме диетата по съответен начин, мишката предсказуемо натрупваше тегло до ново стабилно ниво. Други промени доведоха до трайна загуба на телесна маса без видими белези за изтощение. Тези експерименти демонстрираха фундаментален принцип на системите за контрол на килограмите: наложете промяна в поведението (например като ограничите храната) и биологията се противопоставя (със засилен глад). Промените ли обаче биологията, поведението се адаптира по естествен път – което предполага по-ефикасен подход към дългосрочния контрол на телесното тегло.
Успоредно с ангажиментите ми в лабораторните проучвания помагах за развиването на новосъздадената в болницата ни клиника за контролиране на теглото на семеен принцип, наречена Програма за оптимално тегло до живот. Както буквално всички специалисти по онова време (и мнозинството от тях днес), екипът ни от лекари и диетолози се фокусираше предимно върху калорийния баланс и инструктираше пациентите „да ядат по-малко и да се движат повече“. Препоръчвахме диета с по-малко калории и нисък прием на мазнини, редовна физическа активност и поведенчески методи, които да помогнат на хората да игнорират глада, да се съпротивляват на ненаситността и да се придържат към програмата. Когато се върнеха в клиниката, пациентите ми обикновено настояваха, че са следвали препоръките. Но с малки изключения продължаваха да трупат килограми – депресиращо изживяване за всички ангажирани с процеса. Дали вината беше на пациентите, задето не били откровени с мен (и вероятно със самите себе си) колко са яли и колко са се упражнявали? Или пък може би беше моя, задето ми липсваха умения да ги мотивирам да направят промени? Срамувах се, че съдя негативно хората, и приемах, че съм се провалил като лекар. Започнах да се ужасявам от ходенето си в клиниката и съм убеден, че същото важеше и за някои от пациентите ми. Подозирам, че много лекари и пациенти в клиники за отслабване из цялата страна биха се съгласили.