Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Всъщност е възможно да не изпитвате пристъпи на силен глад! Не вярвах, че е така, но като следвам тази програма, съм спокойна и не изпитвам тревожност или обсебеност на тема храна. Сега разбирам, че да си натъпкан с въглехидрати представлява различно физиологическо усещане, такова, което не създава особен комфорт – кара те да се чувстваш като кит на сухо. Преди изпитвах това противно усещане за прекомерна ситост, но все още копнеех за нещо допълнително.
Памела Г., 50 г., Шантили, Вирджиния
Свалено тегло: 4 кг. Намаляване на талията: 9 см.
_____________________________________________________________
ХРАНА ЗА МИСЪЛТА
Оптималното здраве зависи от прецизна настройка на противоположни биологични действия – свиването и разпускането на сърцето, вдишването и издишването, будно състояние и сън. Ако сърцето неколкократно се свива и разпуска прекалено силно или вдишването е прекалено дълбоко, тялото страда. Същото важи и при храненето. След ядене калориите се движат из организма и попълват запасите от енергия. Няколко часа по-късно вълната се обръща и калориите се понасят в другата посока, извън местата за складиране. Обикновено тази двупосочна хореография протича гладко, като оказва умерен ефект, който е благоприятен за здравето. Но нашата съвременна индустриална диета разстройва този естествен ритъм (вижте схемата Хормони и глад след консумирането на храни, съдържащи и несъдържащи рафинирани въглехидрати на с. 70), като насища кръвта с прекалено много калории веднага след хранене и скоро след това ни кара да изпитваме липса. Организмът ни се справя с всяка от тези крайности дотолкова, доколкото му е възможно, като повишава нивото на инсулин по време на пресищането с калории и нивото на хормоните на стрес в периода на недостиг. Но тези прекалени отклонения в хормоните и метаболизма оказват влияние върху организма ни. Подразбира се, че също така влияят и на мозъка.
В грижливо контролирано хранително изследване учени от университета в Уелс, Великобритания, дали на 71 студентки закуски, съдържащи бавно- и бързоусвояващи се въглехидрати и после проверили когнитивните им функции. Установили, че с напредването на сутринта паметта, особено когато нещата опирали до трудни думи, отслабвала след бързоусвояващата се закуска. Ефектът бил най-ясно изразен няколко часа след хранене (33 процента дефицит). Подобен резултат бил наблюдаван в Торонто при 21 пациенти с диабет. След поглъщането на бързоусвояващи се въглехидрати вербалната памет, работната памет, селективното внимание и изпълнителските функции били по-слаби, отколкото след поглъщането на бавноусвояващи се форми на въглехидрати.
Ако е постоянен, този когнитивен дефицит при деца и възрастни може да доведе до диагностициране на разстройство с дефицит на вниманието. Разбира се, днес са налице много причини, поради които децата да изпитват трудност с концентрацията, и те варират от прекалено продължителен контакт с екрана до недостатъчно сън. Но това и други изследвания навеждат на мисълта, че прекалената консумация на силно обработени въглехидрати може да допринася към проблема.
Представете си, че сте дали на дванайсетгодишния си син „пълнозърнест“ геврек с обезмаселно топено сирене и чаша 100-процентов сок за закуска, както съветва Хранителната пирамида. Макар изброените продукти да звучат здравословно, те са силно обработени и съдържат малко протеини и мазнини, които да компенсират бързоусвоимите въглехидрати. До средата на сутринта калориите в кръвта му вероятно ще спаднат до минимум и ще настъпи приток на хормоните на стреса – определено не е биологична рецепта за спокойно съсредоточаване и учене.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
Страдам от депресия, но това не е нещо, което обсъждам открито заради заклеймяването. С тази програма в живота ми присъства щастие. Не мога да го обясня, както не мога да обясня и депресията си. Чувствам, че се променям отвътре. За мен това ще е програма, която ще се отрази положително върху целия ми живот.
Джойс Д., 70 г., Розуел, Джорджия
Свалено тегло: 4 кг. Намаляване на талията: 11 см.
_____________________________________________________________
Куриозно е, но стимулиращият медикамент, използван за третиране на разстройство с дефицит на вниманието притежава в голяма степен сходно биологично действие със стресовия хормон адреналин. Дали не е възможно този медикамент да допринася за противодействието на отклоненията в нивото на кръвната захар, настъпващи заради силно обработените храни в диетата на децата днес?