Как въобще общото ни благосъстояние успява да се справи с атаката срещу тялото и ума ни от страна на съвременния режим на хранене със свръхобработени продукти? За да добиете представа за това, вземете предвид общата употреба на лекарства и вещества, оказващи влияние върху настроението ни – включително някои от най-натрапчиво рекламираните по телевизията. Приемаме кофеин, за да се събудим сутрин, алкохол, за да се успокоим вечер, и транквиланти, за да спим нощем. Нужен ни е ибупрофен за болките, антиациди за храносмилането и таблетки за еректилна дисфункция. Много хора разчитат на лекарства, за да се справят с умора, раздразнителност, тревожност, неспособност да се фокусират, депресия и други душевни симптоми. Би ли могла правилната диета – посредством контролиране на нивото на инсулин и облекчаване на хроничните възпаления – да помогне да прекратим химическата зависимост? Много научни доказателства сочат точно това.
Моята история на постоянно гладуване
_____________________________________________________________
За мен облага номер едно от тази програма е стабилизирането на настроението и възможността да спра антидепресантите! Изумена съм от това как копнежите за нещо сладко се изпариха, но по-вълнуващ е фактът, че спрях лекарства, които вземах от раждането на втория ми син преди 7 години. Все още имам моменти на униние, но не в същата степен и нощем не се чувствам напълно изгубила контрол, както беше преди. Убедена съм, че теглото ми ще продължи да се понижава, но истинският плюс е цялостното усещане за благоразположение.
Карън Л., 44 г., Савидж, Минесота
Свалено тегло: 3 кг. Намаляване на талията: 5 см.
_____________________________________________________________
ПРИЧИНАТА ЗА ОБЪРКВАНЕТО НИ
Всяка година фармацевтичната индустрия спонсорира множество ултрамодерни клинични изследвания, тестващи ефикасността на нови медикаменти, всеки от които с потенциал да донесе милиарди долари от годишни продажби. Като се има предвид, че залогът е толкова сериозна печалба, компаниите се грижат проучванията да се провеждат както трябва. Тези обширни изследвания се характеризират с огромен бюджет (понякога надхвърлящ 100 милиона долара); голям брой участници (обикновено хиляди); продължителен период на проследяване (често дълги години); висококвалифициран персонал; мерки, за да е сигурно, че протоколът е спазен (като например препаратът да се предоставя безплатно на участниците); и подробни процедури за контрол на качеството.
За разлика от тях, изследванията, свързани с храненето, карат на съвсем минимален бюджет. Въпреки сериозните спестявания, до които би се стигнало, ако подобрим начина си на хранене с цел да се предпазим и преборим със затлъстяването, никоя от скъпите компании няма да се облагодетелства директно. Федералното финансиране посредством Националния институт за здраве се топи, тъй като разходите за клинични изследвания продължават да растат. Вследствие на това повечето диетоложки изследвания за отслабване са драстично слабо финансирани – рядко разполагат с повече от няколкостотин хиляди долара – и качеството им страда. Голяма част от тези изследвания се характеризират с няколко десетки (или понякога няколкостотин) участници, кратък срок на провеждане (година или по-малко), екип с променливо ниво на квалификация, ограничени ресурси за гарантиране промяна в поведението и недостатъчен контрол на качеството. Обикновено интервенциите включват единствено инструкции какво да се яде, но не и реално асистиране при пазаруването и приготвянето на храна. При толкова ограничена подкрепа повечето участници в проучванията не променят поведението си кой знае колко, а сравнителните групи (например хора, разпределени на диета с нисък прием на мазнини, спрямо хора, разпределени на диета с нисък прием на въглехидрати) в крайна сметка не се хранят особено различно една от друга. Не е изненадващо, че тези изследвания довеждат до много малко сваляне на тегло във всяка група.
Подобни проучвания понякога са тълкувани погрешно в смисъл, че „всички диети са еднакви“ или че „спазването на диета, която и да е тя, е единственото съществено“. Но тези заключения са просто погрешни. Такъв тип неправилни разсъждения не биха понесли обстоен преглед в други области на клинични проучвания. Редно ли е да изоставим обещаващ нов медикамент срещу рак само защото участниците от експерименталната група не са взели по-голямата част от лекарството?
За щастие, някои от дителожките изследвания са изпълнени правилно. Проучването DIRECT, публикувано в „Медицински журнал на Нова Англия“ през 2008 година, сравнява широкоразпространената диета (с малко мазнини) със Средиземноморската диета (средно голямо съдържание на мазнини) и диета от типа на тази на Аткинс (много мазнини) сред 322 участници с висок индекс на телесна маса. Интервенцията е осъществена на работна площадка в Израел, където – в добавка към стандартно обучение по диетология – участниците получавали основното си хранене за деня в зависимост от това към коя диета са разпределени. По този начин провеждащите проучването можели да бъдат сигурни, че трите групи наистина се хранят различно. Партньорите на участниците също били инструктирани да предлагат подкрепа у дома. Проучването продължило две години, което осигурило достатъчно време да се наблюдава появата на дългосрочна разлика.