Какво общо има това с отслабването ли? Оказва се, че чревният микробиом на хората със затлъстяване и на тези без затлъстяване се различават значимо. Когато датски учени изследвали 192 възрастни с вариращо телесно тегло, те били в състояние да разграничат ясно две отделни групи на базата на бактериалния състав. В сравнение с хората с богата микрофлора тези с бедна микрофлора показват в по-голяма степен инсулинова резистентност и хронично възпаление и са склонни да трупат повече килограми.
В проучване, което само преди няколко години би изглеждало като продукт на научната фантастика, на отделни групи мишки, отгледани в среда без бактерии, били вкарани фекални транспланти от човешки двойки близнаци, различаващи се по телесно тегло (единият слаб, другият едър). Учудващо мишките, получили транспланти от едрите близнаци, станали много по-дебели от мишките, получили транспланти от слаби близнаци. Нещо повече, помещаването на животните заедно позволило на бактериите от слабите мишки да се прехвърлят към другата група, което ги запазило от прекомерно натрупване на тегло.
Как да поддържаме здравословна микрофлора в червата си? Очевидно отговорът не се крие в отказване от миенето на ръце и други хигиенни навици. Вместо това по аналогия с истинска градина трябва да посяваме правилните семена, да наторяваме почвата и внимателно да елиминираме бурените. Това се постига чрез пробиотици, пребиотици и полифеноли.
Пробиотиците са живи благотворни бактерии (а понякога мая), присъстващи в някои храни и хранителни добавки. Пребиотиците са растителни компоненти, типично групирани в термина „фибри“, които не могат да бъдат смлени в тънките черва и вместо това осигуряват храна на благотворните бактерии в дебелото черво. Полифенолите са извлечени от растителна тъкан химикали, изобилстващи в червените плодове и зеленчуци (особено в дребните горски плодове), които забавят растежа на токсични микроби и благоприятстват развитието на благотворни бактерии. В допълнение някои полифеноли като куркумин от подправката куркума могат да бъдат абсорбирани от чревния тракт и имат противовъзпалителен ефект върху цялото тяло. Сурови и ферментирали растителни продукти предоставят тези три благоприятстващи микробиома фактора, като карат своеобразната вътрешна екология да работи в наша полза, вместо в наша вреда.
Независимо дали ще изберете стандартните или вегетарианските варианти, всички фази на Изход от вечното гладуване предоставят изобилие от сурови растителни храни, които култивират жизнен и спокоен микробиом. Йогуртът също се появява често в хранителния план – погрижете се да избирате продукти с живи култури. Опитвайте се колкото е възможно по-често да включвате други хранителни източници на пробиотици като естествено ферментирала туршия (не вариантите, приготвени с оцет), кисело зеле, кимчи и кефир. Помислете също и за приемане на висококачествен пробиотик като хранителна добавка. В допълнение при рецептите са използвани щедри количества подправки не само за подобряване аромата и вкуса, а и като богат източник на полифеноли. Избягвайте емулсификаторите (като карбоксиметилцелулоза, полисорбат-80 и лецитин), които могат да нарушат предпазната слузеста вътрешна обвивка на червата.
(Отговор на минитест 5: вярно)
ЗАХАР И ИЗКУСТВЕНИ ПОДСЛАДИТЕЛИ
Минитест 6:
Токсична ли е фруктозата?
(Отговорът е на с. 121)
През 90-те години захарта масово беше приемана за безвредна и безалкохолните напитки бяха препоръчвани като „продукти, изцяло лишени от мазнини“. Днес някои видни учени смятат високия прием на фруктоза, основен компонент на захарта, за първостепенен проблем на американския хранителен режим, който е единствено отговорен за епидемията от затлъстяване и диабет. Както важи за някои други диетологични спорове, разгледани в тази глава, истината вероятно е по-нюансирана.
Повечето захари се състоят от три основни строителни елемента – глюкоза, фруктоза и галактоза – самостоятелно или комбинирани по разнообразни начини. Обичайните подсладители като трапезната захар (захароза), кленовия сироп, меда и богатия на фруктоза царевичен сироп, съдържат приблизително равни пропорции глюкоза и фруктоза. Тъй като второто има много по-сладък вкус от глюкозата и галактозата, захари без този компонент (като лактоза и малтоза) имат ограничена употреба.