Как стоят нещата при изкуствените подсладители, които не съдържат никаква фруктоза или глюкоза? Можем ли да заместим захарта в сладкиша със захарин и да го ядем? Въпреки че изкуствените подсладители – в това число ацесулфам, аспартам, неотам и сукралоза – нямат калории, все пак оказват влияние върху организма. Синтетичните химикали стимулират рецепторите за сладко стотици до хиляди пъти по-силно от захарта с възможно вредно влияние върху качеството на храната. Често пъти хора, редовно консумиращи изкуствени подсладители, намират естествено сладките храни (като плодове) неапетитни, а несладките храни (като зеленчуци) непоносими. Също така изкуствените подсладители може да причинят секреция на инсулин, да насочат калории към мастните клетки и да предизвикат глад. В добавка, установено е, че мастните клетки имат рецептори за сладко – подобни на тези по езика. Изкуствените подсладители може да предизвикат растеж на мастните клетки, като стимулират тези рецептори или по други начини.
В Изход от вечното гладуване ще избягвате всякакви добавени захари през първата фаза (с изключение на малки количества черен шоколад). Във втора и трета фаза може да върнете обратно разумно количество на базата на лична поносимост. Но е най-добре желанието за сладко да се задоволява предимно по старомодния начин – с пресни плодове. Когато използвате допълнителни подсладители, ако е възможно, изберете чист кленов сироп или мед вместо трапезна захар. Тези по-малко рафинирани продукти съдържат хранителни вещества и полифеноли, които са в състояние частично да балансират захарта. Също така имат по-силен вкус, така че ще успеете да минете с по-малко количество. Никоя от рецептите или хранителните планове не съдържа изкуствени подсладители. След като се откажете от свръхсладките неща, може да се изненадате, като установите колко вкусни могат да бъдат пресните плодове.
(Отговор на минитест 6: не)
СОЛ
Минитест 7:
Вярно или не: консумацията на натрий трябва да се ограничава максимално.
(Отговорът е на с. 124)
Много обработени артикули съдържат изумителни количества сол, която заедно със захарта помага евтините промишлени хранителни продукти да придобият добър вкус. Една-единствена порция хрупкави пилешки филенца „Джак ин дъ бокс“ съдържа 1,580 милиграма натрий – повече от официално препоръчителната доза на ден за всеки над 50 години. Високият прием на сол може да причини хипертония и да повиши риска от инфаркт, инсулт и бъбречни заболявания. Тъй като само малка доза от солта в хранителния ни режим идва от солницата в кухнята, елиминирането на рафинираните храни снижава консумацията на сол по естествен път. Но когато обсъждаме въпроса, дали важи максимата „по-малкото е повече“?
Концентрацията на натрий в кръвта се контролира до много тесен диапазон. Когато консумацията се повиши, бъбреците изхвърлят излишъка. Ако приемът падне под 3 до 4 грама на ден, организмът компенсира, като активира могъщи хормони, наричани ренин-ангиотензинова система (РАС), които помагат на бъбреците да се вкопчат здраво в солта. Проблемът е, че рецепторите за РАС са налице не само в бъбреците, но също и в мастните клетки, мускулите, панкреаса, вътрешната повърхност на кръвоносните съдове и на други места. Свръхактивността на тази система доказано води до дисфункция на мастните клетки, инсулинова резистентност и възпаление – фундаменталните проблеми, свързващи затлъстяването с диабета и сърдечните заболявания. Блокирането на РАС например с широко употребяваните АСЕ инхибитори неизмеримо понижава риска от действието на тези двама основни убийци спрямо влиянието на медикаментите върху кръвното налягане.
На базата на тези доводи прекомерното ограничаване на солта може да има неблагоприятни последици – вероятност, подкрепяна от няколко линии на изследване. От „Кокрейн Колаборейшън“ (международна организация, която спонсорира системни прегледи на научните доказателства) анализирали 167 рандомизирани клинични проучвания за периода 1951–2011 година, като сравнявали диета с малко сол и диети с много сол. Установили, че при хора от бялата раса без хипертония ограничаването на натрия довело до понижаване на систоличното кръвно налягане едва с 1 милиметър живачен стълб и нямало никакво понижаване на диастоличното кръвно налягане. При афроамериканците и хората с хипертония се наблюдавали малко по-големи подобрения в кръвното налягане в границите на 2 до 6 милиметра живачен стълб. Ограничаването на натрия обаче също така увеличило активността на РАС, адреналина, холестерола и триглицеридите, което предполага, че е възможно да влоши инсулиновата резистентност.