Скорошно проучване, публикувано в „Медицински журнал на Нова Англия“, проследило около 100 хиляди души за период от 4 години, сочи, че рискът от тежки сърдечносъдови заболявания или смърт бил най-нисък при тези, приемащи между 3 и 6 грама натрий на ден – доста над препоръчваното понастоящем количество – сравнено с тези, приемащи по-малко или повече. Резултатите бяха удостоени с голямо внимание в медиите, но трябва да бъдат интерпретирани внимателно. За хора с риск от сърдечни заболявания може да е по-добре да следват лекарските напътствия и да намалят консумацията си на сол. В това изследване на базата на наблюдение повишеният риск за онези, консумирали по-малко сол, може да отразява вече съществуващо заболяване, а не ефекта от самия натрий.
Присъдата по отношение оптималното ниво на натрий още не е обявена. Но едно нещо ми се струва ясно: диетата, включваща нездравословно бързо хранене в добавка към всички силно обработени въглехидрати също така набавя и прекалено много сол (особено лоша комбинация за сърдечното здраве). При хора с хипертония или други рискови фактори ниското ниво на прием на натрий понижава значително кръвното налягане – основна цел по отношение здравето на обществото. Но за всички други, както изглежда, ограничаването на натрий от средно до много ниско ниво има пренебрежими ползи за кръвното налягане и може да причини метаболитни проблеми. Потенциално по-ефикасен метод за контрол на кръвното налягане би могъл да бъде намаляване приема на добавените захари и други рафинирани въглехидрати, намаляване на стреса и повишаване на физическата активност – все компоненти на Изход от вечното гладуване.
Общото количество натрий в програмата ще бъде по-малко от 3 грама на ден за повечето хора (в зависимост колко сол добавяте към ястията си), което е под средното за САЩ за последния половин век. Но ако следвате диета с ниско съдържание на натрий, рецептите и хранителните планове лесно могат да бъдат адаптирани според нуждите ви.
(Отговор на минитест 7: грешно)
ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ И ЗАМЪРСИТЕЛИ
Минитест 8:
Колко хранителни добавки са одобрени от „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“?
(Отговорът на с. 125)
На свръхобработени индустриални храни им липсват много неща, имащи принос за здравето, като висококачествени мазнини, бавноусвоими въглехидрати, основни витамини и минерали, фибри, пробиотици и полифеноли. Съдържат обаче внушително количество консерванти, оцветители, овкусители, емулсификатори и други изкуствени съставки. В добавка към това към храната и водата ни си проправят път още пестициди, пластични материали, антибиотици, тежки метали и други замърсители. Някои от тези вещества взаимодействат с хормоните по начини, които са особено вредни за мастните клетки. Наскоро двама лекари от университета в Чикаго започнаха провокативна (и стряскаща) полемика на тема как мастните ни клетки са „подложени на тормоз“ от токсичните химикали в заобикалящата ни среда. Един пример: плъхове, изложени на ниски дози бисфенол (химикал, широко използван в пластмасовите опаковки за храна) около периода на раждането си, натрупали прекомерно много тегло и в поведението на мастните им клетки се наблюдавали сериозни промени.
Истината е, че повечето изкуствени добавки и замърсители в храната ни никога не са били старателно тествани за дългосрочното им влияние върху здравето ни. И кой знае как тези химикали взаимодействат в разнообразни комбинации в организма ни? Като набляга на необработени естествени храни Изход от вечното гладуване значително понижава това влияние. Можете да го намалите допълнително, като купувате органични продукти или такива без пестициди и като използвате доброкачествен филтър за вода у дома.
(Отговор на минитест 8: повече от 3000, без да се включват вещества „общо взето приети за безопасни“)
ПЕРСОНАЛИЗИРАНО ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ – ПОДГОТОВКА ЗА ТРЕТА ФАЗА
Минитест 9:
Кой биологичен фактор най-добре предсказва как отделните индивиди ще реагират на диета с променливи количества въглехидрати?
1. Кръвната група
2. Цветът на очите
3. Инсулиновата секреция
(Отговорът на с. 130)
Като цяло човешкото ДНК е 99,9 процента еднакво между отделните индивиди. Затова не е изненадващо, че параметрите на здравословна диета – такава, която задоволява всички хранителни нужди и поддържа нивата на инсулин и инфекции ниски – не варират особено много за различните хора. Режим, базиран на необработени, естествени, бавно усвоими продукти намалява риска от хронични заболявания за всеки без значение от телесно тегло, възраст, пол или националност.