Време е за нов подход, но в коя посока да се обърнем?
ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ
МАСТНИТЕ КЛЕТКИ
Точно както храната е нещо много повече от калории и хранителни вещества, нужни за оцеляването, мастните клетки представляват много повече от пасивни депа за складиране на излишни калории. Тези клетки приемат или освобождават калории само когато са инструктирани посредством външни сигнали да го направят – и главният контрольор е инсулинът. Прекалено много инсулин предизвиква натрупване на килограми, докато прекалено малко е причината за загубата им. Ако разсъждаваме за затлъстяването като за смущение, включващо мастните клетки, пред нас изниква коренно различна картина:
Не преяждането ни прави дебели. Процесът на надебеляване ни кара да преяждаме.
С други думи, гладът и преяждането са последствия от скрит проблем. Макар това допускане да звучи радикално, помислете какво се случва по време на бременност. Плодът не расте, защото майката яде повече; тя яде повече, защото той расте. При бременността това е нормално и здравословно. При затлъстяването – не.
Как и защо се случва така? При много хора нещо е накарало мастните клетки да засмукват от кръвта и да складират прекалено много калории. В резултат на това остават по-малко калории, които да произвеждат енергията, нужна на организма. Мозъкът регистрира проблем и активира реакция срещу гладуване, в това число мерки за повишаване на калорийния прием (глад) и съхраняване на енергията (забавен метаболизъм). Изяждането на по-голямо количество разрешава тази „енергийна криза“, но също така ускорява трупането на килограми. Ограничаването на количеството храна временно спира процеса на напълняване, но неизменно засилва глада и още повече забавя метаболизма.
Един очевиден причинител на проблема са рафинираните въглехидрати – хлябът, зърнените закуски, бисквитите, чипсът, кейковете, курабиите, бонбоните и сладките напитки, които запълват храненето ни от началото на нискомаслената ера. Всичко, съдържащо предимно обработени зърнени храни, картофени продукти или концентрирани захари, се усвоява бързо, повишава до крайност нивата на инсулин и програмира мастните клетки да се запасяват с калории. Но рафинираните въглехидрати не са единственият проблем. Други аспекти на храненето ни със силно застъпени обработени продукти и елементи на съвременния начин на живот – в това число стрес, лишаване от сън и липса на движение – са наложили на мастните клетки ускорен режим на презапасяване.
За щастие, тези негативни ефекти са обратими!
ВЪРНЕТЕ СИ КОНТРОЛА
Общоприетият подход за калориен баланс се проваля, защото се фокусира върху погрешна цел. Фундаменталният проблем не е приемът на прекалено калорични храни; проблемът е прекалено малкото калории на правилното място – циркулиращи в кръвта и достъпни за незабавна употреба. Рафинираните въглехидрати действат свръхстимулиращо на мастните клетки и ги тласкат съм състояние на истерия. Те стават лакоми и консумират повече от полагащия им се дял калории. Докато мастните клетки пируват, останалата част от организма гладува. Също като непокорни деца с отстъпчиви родители въпросните клетки са главни действащи лица в шоуто и въдворяват хаос в метаболизма. При тези условия ние ставаме подчертано безсилни.
Естествено, че можем да ограничим количеството храна за известно време. Но по-нататъшно редуциране на калории, достъпни за организма, влошава нещата. Не след дълго тялото ни се опълчва срещу насилственото лишаване. Нещата не опират толкова до воля, колкото до биология и време. В крайна сметка се поддаваме и се натъпкваме обикновено с неправилните храни, като така подхранваме порочния кръг на пълнеене.
Традиционният подход, диетата с ограничаване на калории, цели да ги принуди да напуснат мастните клетки, така че да свалим килограми – но в тази битка мастните клетки имат надмощие. Преди да се стигне до свиването им, организмът трябва да страда. Съзнанието ни може да казва „яж по-малко“, но метаболизмът отвръща „НЕ!“ – битка, която съзнанието рядко печели.
Решението е да сключим примирие с мастните си клетки, да им помогнем да се успокоят и да ги убедим да сътрудничат на останалата част от организма. Начинът да постигнем това е като променим какво ядем, а не колко. Ето най-обща стратегия.