Выбрать главу

С екипа ми проведохме 16-седмичен пилотен тест на Изход от вечното гладуване с 237 жени, сред които 137 служителки на Бостънската детска болница и 100 души, отговорили на обява, пусната в национално здравно издание. В добавка към загубата на тегло участничките непрестанно докладваха за други облаги, които предричаха дългосрочен успех, в това число:

● Намаляване на глада

● По-дълготрайна ситост след хранене

● Отлично удовлетворение от храната

● Повишено ниво на енергичност

● По-стабилно настроение

● Цялостно подобрена физическа форма

● По-малко усложнения, свързани с теглото.

Ще прочетете за преживяното от участниците по-нататък в книгата и най-вече във Втора част.

НАСТРОЙКАТА, ПЪРВИ СТЪПКИ

Най-общо погледнато тази диета – като всички други – не е напълно доказана. Пилотният проект не включваше контролна група и не беше замислен като научно изследване. Няма как да сме сигурни дали резултатите ще важат за широката общественост. Но идеите, представени в тази книга, са връхната точка от едновековни проучвания, оспорващи модела на калорийния баланс при затлъстяването, и представят фундаментално различен начин, по който да разберем защо трупаме килограми и какво бихме могли да направим по въпроса. За онези от вас с научен уклон съм включил стотици подкрепящи проучвания, направени от различни научни екипи.

Централната концепция на Изход от вечното гладуване е, че макар ограничаването на калориите да води до намаляване тег­лото ни в краткосрочен план, организмът се съпротивлява, като усилва глада и забавя метаболизма. Рано или късно се поддаваме и килограмите ни обикновено отскачат обратно нагоре като пълен с въздух балон, тикан в кофа с вода. В контраст с това, като подобрим качеството на консумираната храна, ще пренастроим мастните клетки да складират по-малко калории и ефектът ще бъде понижаване на „зададената точка на телесно тегло“. В резултат отслабването се случва естествено, също както би се случило с балона, ако бъде източена водата от кофата, където той плува.

Базирам тази книга на двайсет години опит като лекар и изследовател в Харвардския медицински институт. В този период съм прегледал десетки изследвания, свързани с диети, написал съм над сто рецензирани научни статии и под грижите ми са били хиляди пациенти, водещи битка с килограмите. Убеден съм в силата на този метод и вярвам, че ще ви помогне да свалите килограми, да се чувствате по-добре, да избегнете диабет тип 2 и други хронични заболявания и да подобрите цялостното качество на живота си – без страданието, което е така типично за общоприетите диети.

Историите, които ще прочетете, за хора, следващи тази прог­рама, са истински и отразяват автентичните им преживявания. Пилотните участници предоставиха историите си безплатно и не са получавали финансови компенсации.

Сега ви призовавам да забравите за калориите, да се съсредоточите върху качеството на храната и да отсъдите сами дали тази програма действа при вас.

Моята история на постоянно гладуване

_____________________________________________________________

Наскоро се запознах с рождената ми майка и родните ми и наполовина братя и сестри. Предполагам, не би трябвало да се изненадвам, че са с наднормено тегло – единият ми полубрат на възраст едва трийсет и осем години тежи двеста и седемдесет килограма! Винаги ми се е налагало да се трудя твърде усилено, за да отслабна, но сега знам защо.

В миналото пробвах много диети и постоянно бях гладна, едва изчаквах следващото хранене. Но пълномаслените продукти в тази програма звучаха плашещо! В продължение на двайсет години сме слушали: „Трябва да ядеш нискомаслено това и нискомаслено онова“. Опасявах се, че ще кача десет килограма още през първите десет дни. А после, когато се оказа, че всичко е вкусно, не гладувам между храненията и все пак отслабвам – това вече ме шокира. Противоречеше на всичко, на което бях обучавана по темата отслабване, а все пак съм практикуваща медицинска сестра.

След като привикнете да не консумирате всички тези рафинирани въглехидрати, храни като горските плодове стават наистина сладки. Сега обожавам плодове. Хапнах курабия и ми се стори прекалено сладка и дори не беше толкова вкусна. Радвам се, че това не е една от онези стресиращи програми, забраняващи напълно сладкишите, които са абсолютно еднакви една с друга.