По дяволите, премествам курсора върху връзката от Nettizoo към Калевала и щраквам. Електронната Калевала си има собствена търсачка по думи, изчаквам миг, докато компютърът прехвърли споменатите тролове и демони. От тях има колкото щеш. Най-голямата група е в руната „На ски след Хийси“: Леминкайнен се мъчи да догони на ски рипналия хийси, който, докато търчи в галоп, преобръща котлите в лапландските селища. Отварям руната с наставления за мла- доженката, където тя кори своя жених, а в съзнанието ми неминуемо изплува филипинското момиче от долния етаж.
Ставах аз, това се знае,
и за по-достойно място,
и за двори по-широки,
и за порти по-високи,
ставах и за мъж по-хубав,
и за по-добър закрилник.
Как се срещнах,
как се свързах с този будала накрая –
с тяло като черен гарван,
с нос като на черна врана,
с вълче гърло зад устата,
с меча стъпка под петата
с косми дяволски на хийси! [10]
Това са всички места, на които се споменава демонът хийси. Така или иначе не съм очаквал да намеря инструкции за изхранването на тролове точно в Калевала, но за моя изненада четиристъпният хорей ме увлича. Следващият споменат трол за по-уместно си се намира в песента на Вайнемойнен.
звяр в гората не останал,
бързите четириноги
придошли, че да послушат.
Куцо, скапано и сляпо
придошло, че да ликува.
Белките - от клон на клонче,
с катеричките вървели,
с гущерите — по скалите,
със змиорките - в тревите, с лосовете - през полята,
с рисовете - през блатата.
Вълк от сипея се вдигнал
да отиде, да послуша.
Трол и той иззад скалите
да отиде, да послуша.
Вдигнала се и стръвница
да отиде, да послуша. [11]
Калевала вече ми дотяга. Тьрсачката намира връзки насам и натам: биология, митология, най-различни приказки и предания, от които излизат стотици, ако не и хиляди. Ала нищо конкретно. Налага се да потърся другаде.
Вече на няколко пъти излизах от апартамента, за да го заваря в същото положение на леглото, почти непроменил позата си, сърцераздирателно - едва събира сили да надигне глава.
ЮРЬО КОКО: ПЕСИ И ИЛЮЗИЯ, 1944
- Я! - възкликна черният кълвач учудено и погледна надолу. Там съзря същество с човешки облик, около педя на ръст, действително покрито с гъста, кафява козина, на ушите - снопчета косми като на катерица, а към тях и малка, смешна топчеста опашчица, подобна на заешка. Очичките на създанието защъкаха весело и дружелюбно нагоре към кълвача. Вярно, може би изглеждаха твърде малки, ала причината за това вероятно се криеше в обемистия нос и също толкова голямата уста под него, която, разтягайки се в радостна усмивка, разкри красиви, перленобели редици зъби. Ръцете и краката май и те идваха възедрички, а кожухът имаше опърпан вид, като от темето на съществото връз тила му висеше дълга коса. Очевидно беше миниатюрен горски трол, току-що разбудил се от зимния си сън - не съвсем роднина, а може би най-много втори братовчед на онези огромни, черни хищници, дето лете дебнат плячката си из лапландските камънаци - гномче, познато от приказките ситно и дружелюбно създанийце.
АНГЕЛА
Оставям детската книжка в читалнята на библиотеката. От описанието стигам до извода, че Юрьо Коко никога не е виждал истински трол на снимка. Но както пише в преровената за думата ТРОЛ камара книги до мен на масата в читалнята, това никак не е чудно: случаите на забелязани екземпляри са били изключително редки, а фотографиите - още повече, до късно през 70- те години, когато вече излизат на мода автоматичните фотоапарати с мотор за превъртане, гюметата и варденето на леш седмици наред. Едно време не се е стигало чак до лов на тролове, понеже месото им е негодно за консумация, а труповете смърдят отвратително. Знае се, че зимните им кожуси за кратко са излагани на пазара: есенно време руснаците до някаква степен практикували лов с капани, но било доста нерентабилна хамалщина. Троловете попадали в клопките изключително рядко, а ловът с пушки бил почти невъзможен, та нали са безшумни и бързи нощни животни. И с кучета опитвали, но резултатите били плачевни; троловете или безапелационно ги отклонявали от следите, или пък, ако случайно ги заловели, разкъсвали кучетата с ярост на камикадзе. Притежатели на темперамент от типа на бултериера, развъжданите в Русия „тролски кучета“ все пак си остават известна порода. Тя е разновидност на карелските хрътки за мечки и се говори, че в тях има повече от Щипка вълк и хъски. Въпреки това лов с „тролски кучета“ (носи се слух, че точното название е ладожка хрътка, Исусе Христе) не се е практикувал отколе.
10
.