Накамарява пред мен странични предмети, все пак съм се нуждаел от тях, трябвало ми това и онова. Отказвам безпомощно, вземам кутията и пъхам в ръката ѝ банкнота, прибирам си рестото и касовата бележка.
Звънчето издрънчава.
К. Б. ГАУНИЦ - БУ РОСЕН:
КНИГА ЗА ЖИВОТНИТЕ. ГРЪБНАЧНИ. 1962
Животните, които се ловуват взаимно, се нуждаят от умението да хапят и да си служат с нокти. Трябва също така да бъдат бързи, хитри и изключително търпеливи.
Лисицата е известна с лукавите си ловни подходи, вълкът пък е упорит преследвач, способен да гони жертвата си мили наред. Рисът дебне с невероятна издръжливост, тро- льт се придвижва по-безшумно от сянка, а видрата е бърз и умел плувец.
Колкото по-централно място заема месото в диетата на дадено животно, толкова по-остри са неговите предни кътници и толкова по-безжалостно е по природа. Невестулката разсмива с любопитството си, но същевременно е тъй непоколебима, че се случва да нападне и по-едри животни от нея самата, а не се страхува и от човека, ако се натрапи в леговището ѝ.
Язовецът и късоопашатата мечка са придирчиви: за тях са достойни само деликатесите от растителното и животинското царство; като същински чревоугодници те обичат храна с особено изявен вкус, дори развалено месо. Потайният трол също понякога налита на леш, но поначало подхожда по-избирателно към храната си.
АНГЕЛА
Отварям кутията и пускам морското свинче на пода.
Затварям очи, за да си внуша, че в действителност не го правя. Свинчето има гладка и пухкава козина, топло е, розовото му носле трепка, мустаците се поклащат. Бяло, на кафяви петънца. Всъщност е адски, ама адски сладко.
Да го изпапкаш.
МАРТЕС
Телефонът звъни вече незнайно колко пъти, преди Микаел да отговори. Когато най-сетне вдига слушалката, той е задъхан, преглъща и кашля.
- Да не би да повръщаш? - закачам го.
- Кой е там? - гласът му е развълнуван.
- Марти.
- Мартес - Микаел издиша думата. Не е вярвал, че ще се обадя. Не ми благодари за последната ни среща, нито се извинява, добър знак, не иска да си спомня за цялата тая работа. Дълго си блъсках главата на кого друг бих могъл да звънна по въпроса, освен на него, но не успях да измисля.
Мразя да се нуждая от някого.
Най-много мразя да се нуждая от някого, с когото не съм имал намерение да разговарям повече. Действително фактът, че и той има нужда от мен, че съобщението ми е важно за него, облекчава това досадно, глождещо чувство, че има вероятност да изтълкува обаждането ми погрешно. Инстинктивно се дистанцирам, тегля стръвта по-отдалеч.
- Бързаш ли? Звучиш припряно. Мога да звънна и по-късно.
- Не, не, нищо ми няма. Карай направо.
На заден план долавям особено, енергично шумолене и пращене в неравномерен такт.
- По една случайност имам проект за теб. В състояние ли си да работиш?
Мощно дращене, сякаш някой прокарва метална вилица по пода или тапета. Глух удар. Втори.
- Средна работа, два-три ангажимента тази седмица, после имам повече място в програмата. Кажи?
Два светкавични дращещи звука.
- Ще успееш ли още за началото на другата седмица?
- Ами направо в понеделник. Само да уговорим час...
Дращене, глух удар, пронизителен писък и говорът на Микаел секва в учестено, ужасено вдишване.
- Какво всъщност става там?
На два-три пъти Микаел си поема дълбоко дъх.
- Аз гледам... видео, една такава... експериментална история. С брутални ефекти, наистина.
- Ахаа? В какъв жанр?
- Ами, да речем... хорър.
АНГЕЛА
Прибирайки се у дома с поредната камара книги, изпаднал в еуфория по повод на срещата, тъй близка, о, тъй близка, стъпвам в първото си тролско лайно. Само някой да дръзне да ми се оплаква от безрадостните си завръщания вкъщи, когато децата са приготвяли карамелени бонбони и са оставили кухнята непочистена или пък мъжът лежи на дивана с два промила и половина - във всеки случай на никого от тях не се налага да гази из тролски тор в собственото си антре. Разбира се, нечистотиите са били грижливо укрити под изтривалката, така че кракът ми да ги размаже и по паркета, и по килима.
За разнообразие не лежи на леглото ми, а лениво тръска на пода гумената мишка, която му купих и от която не е останало много повече от един сивкав труп. Апатичен е, а очите му са лишени от блясък, макар че определено няма как да е гладен. Естествено, знам, че денем е пасивен, но не се движи кой знае колко повече дори и нощем.