Местните се страхуват
Далеч от мнението на Пулиайнен е домакинята от Йоенсуу Рийка Весаисто. Според нея едрите хищници са конкретна заплаха за овцете и дори за семейството ѝ.
- Преди две седмици синът ми, който е първокласник, разказа за „черен дядо“, който го наблюдавал иззад смърчовете, докато отивал на училище. Принудил се да побегне към училищния двор. Заедно прегледахме книгата с животни и разпознахме създанието като трол. Колко време трябва да мине, преди да се проумее, че възрастният трол е двуметров хищник, докато малкото дете - просто една хапка?
Съпругът на Рийка Весаисто, Анти, е на същото мнение.
- Трябва отново да въведат награди за главите им. Разбира се, понастоящем се говори за опазване на природата, но аз искам да видя какво ще правят ония тикви, ако собствените им деца попаднат в лапите на вълк или трол на път за училище.
АНГЕЛА
Понеделник. Утре е понеделник.
Можел е да звънне и на други. Не знам колко още да се надявам, аз не смея да направя и крачка. Той обаче се обади, да не повярваш.
Песи се е научил да се пази от вестници, макар никога да не съм го удрял. Само шумоля с тях символично, но той очевидно схваща, че навитият на руло хелзинкски ежедневник изразява авторитет. Откакто тихомълком започна да долавя, че не се радвам на тролските изпражнения под изтривалката, вече ходи по нужда в кутията в ъгъла на банята, където съм надребнил рекламни брошури и други непотребни хартии. Налага се да сменям съдържанието ѝ всеки ден, иначе Песи отказва да я използва повторно. Пробвах с ароматизирана котешка тоалетна, но по някаква причина изпитва към нея необуздана ненавист.
Освен с навити на руло вестници, ръководя Песи и с помощта на песчанки и бели мишки; тях ги получава, когато се държи като послушно малко тролче, пък и песчанките, за разлика от морските свинчета или хамстерите, не са скъпи и създават по-малко нечистотии.
Макар от време на време да се храни и дори да намира сили за лов, никак не е в добро състояние. Замислям се дали онези начинаещи малолетни престъпници не са успели да му навредят. Дали пък няма някакви фрактури или, да речем, вътрешни кръвоизливи? От друга страна, щях да позная по движенията му, ако усещаше болки в мускулите или крайниците. Ала просто е апатичен и мълчалив, като свещ, трепкаща на спестовен режим.
В редките случаи, когато се движи, той е гъвкав като живак. Сякаш се противопоставя на гравитацията, капацитетът на мускулите му изглежда невероятен с оглед на размерите. Движенията му са като олио, като коприна.
Нощем в очите му бушуват пожари.
ВТОРА ЧАСТ
ПЛАМ ИЗПЕПЕЛЯВАЩ БЛЕСНА
МАРТЕС
- Келвин Клайн? - питам и се навеждам към Микаел, а носът ми едва не докосва косата му. Бледите му бузи внезапно поруменяват. Мъжът е бдял.
- Какво?
- Афтършейвът. Сменил си марката.
Микаел леко ми ухае на Клайн Уан, на бор, лимон и подправки, и нещо в мен потръпва. Ала в момента, в който ме поглежда като кутре в опит да открие в очите ми нещо, което го няма там, започва да ми лази по нервите. След онези две вечери по баровете, струва ми се, съм му дал да разбере, че е ударил на особено здрав камък. Сега обаче се нуждая от него, затова се навеждам и го подушвам нежно, като кон - боязливо жребче. Ще му се наложи хубаво да запомни колко му се ще да ми угоди.
- Мдаа, съвсем нов е - раздаваха мостри в Стокман. Както и да е. Чух, че бил експериментален, не се знае дали някога изобщо ще излезе на пазара...
Мъжът е толкова напрегнат, че нещо ме присвива под пъпа.
- Хеей, всъщност не те поканих тук на разпит за афтършейва ти. А защото имам работа за теб.
Разказвам накратко. Фирма за джинси обявява конкурс между нас и три други рекламни агенции за новата си кампания. Името на колекцията е Сталкер и разбира се, искат незабавно да се превърне в модна икона. Трябва да бъде жигосана в съзнанията на модните маниаци с блясъка на мълния. Фирмата търси линия, която да е оригинална и извратена като тази на Дизел, да се впива в подсъзнанието като старите рекламни кампании на МикМак, правени от Хърби Кастема. Но и съвсем новаторска. Естествено.