- Винаги си бил един от най-добрите ни фотографи, а напоследък показваш и на какво си способен с компютърната обработка на снимките си. Сътвори ни идея.
- Идея?
- Разбира се, аз и още двама-трима арт директори и копирайтъри сме затънали до гуша в работа, ушите ни пушат. В момента се нуждаем от всяка една лява и дясна мозъчна половина. Окей, сталкер, това, между другото, означава и такъв преследвач на знаменитости, но не желаем никаква глупава Мадона, искаме нова гледна точка. Искам да измислиш нещо, някаква адски сензационна снимка. Нещо в стила на поливането на стал- кери с бензин на площад „Ян Палах” в Прага, запалването им и създаването на лого от пушека с мото „Давай, бейби, разпали ме“, знаеш. Няма ограничения.
АНГЕЛА
- Нуждая се от нещо силно - казва Мартес, а аз не мога да откъсна очи от неговите ръце, които се свиват в секси конвулсии, сякаш стискат здраво два пръта. - Нещо невиждано досега и жестоко.
Поглеждам нагоре, той забелязва, че се взирам в ръцете му и се усмихва с присвити очи.
- Имаш най-болната фантазия, която съм виждал. Пусни я на воля. Пусни я на макс.
МАРТЕС
Микаел кима бавио, а аз вдигам големия, тежък спортен сак в ъгъла.
- Тук има осем чифта Сталкер, всички възможни размери, ще получиш и още, ако се наложи. Време бол - два месеца. Срокът е до края на март. А ако се зароди идея, това означава готини дънки за теб. Говоря за няколко десетки хиляди.
А ако се зароди идея и грабнем печалбата, вече означава милион и половина марки покритие. Само че това не го казвам. Мятам сака в обятията на Микаел, той едва не присяда под тежестта му, но успява да се задържи прав, отстъпвайки две крачки назад.
- Нашата златна кокошчица. Навярно знаеш какъв е прякорът ти тук?
Микаел стиска сака с две ръце, вдига поглед въпросително.
Снишавам глас почти до шепот.
- Микеланджело.
АНГЕЛА
Микеланджело.
Не бях Микеланджело, когато се срещнахме за първи път - бях Студио Хартикайнен.
И до днес съм Студио Хартикайнен: рекламна фотография, компютърна обработка и графичен дизайн. А той е Марти, Мартес, най-печеният арт директор от най-жестоката рекламна агенция в града.
Спомням си.
Пристигам в агенцията и представям себе си, портфолиото си, вплитам в разговора дифузни филтри и електронни снимкови бази данни, а помежду ни моментално се заражда непринудено и перспективно доверие.
Доверие, точно така, а разбира се, и взаимно удивление: както вещ професионалист умее да се възхищава на друг, чиято област е достатъчно близка до собствената му, понеже се разбират в необходимата степен, за да бъдат способни да се оценят, и все пак дотолкова отдалечена, че не се налага да се конкурират за едни и същи клиенти.
Спомням си, Мартес.
Спомням си как на съвещанието установи зрителен контакт иззад гърба на някакъв наш общ клиент и направи гримаса тъкмо по начина, който и двамата разбираме, а аз за малко да избухна в смях.
Спомням си как, докато планирахме заедно някаква визуализация, мненията ни съвпадаха зашеметяващо, как нямаше нужда единият да обели и половин дума, за да се проясни погледът на другия и да възкликне:
- Йес! Тъкмо се канех да кажа същото!
Плеснахме един хай файв, спомням си лицето ти, изражението ти и това, че не бе закопчал горното копче на дьнковата си риза.
Спомням си как в случаите, когато бяхме насаме, те хващах да ме гледаш настоятелно, дотолкова, че се задъхвах, и как погледите ни се срещаха на йота по-задълго от обичайното, правейки гласа ми дрезгав, когато се наложеше да обясня нещо. Тогава четях в очите ти, Мартес, в тях нямаше лъжа. В тях нямаше преструвка.
Спомням си как ме викаше на съвещания, макар за уреждането на нещата да би стигнал и телефонен разговор. Спомням си как от време на време ме канеше на бира след работа, говорехме си за всичко между небето и земята, ценяхме се един друг, възхищавахме се, харесвахме се и се смеехме на едни и същи неща, и, ах, как бяхме на една вълна до последния милихерц. И може би малко попрекалихме с бирите, преминахме границата на здравословното.
Спомням си как усещах гръдния ти кош между ръцете си, ерекцията през плата на панталона ти, когато се облегнахме на крайбрежния парапет на Тамеркоски в нощния мрак. Още усещам устата ти върху моята, Мартес, устата с вкус на тютюн и Гинес, мустаците, дращещи горната ми устна, и ми се завива свят.