Макар с оглед на навиците и разположението на зъбите си тролът безспорно да е хищник, по мнението на множество учени разредът Carnivora не е точното място за Felipithecidae. Изложени са теории, че тролът е по-близък родственик на насекомоядните и приматите, отколкото на същинските хищници от семейство котки, което се потвърждава и от някои анатомични белези.
Налице са предположения, че други подобни видове, за чието съществуване не са открити сериозни научни доказателства (като известния от легенди и слухове Тибетски снежен човек или Йети. както и северноамериканския митичен Саскуоч или Голямата стъпка), също биха могли да се окажат представители на семейство Felipithecidae, които странят от хората.
Необорими доказателства за съществуването на Felipithecus trollius са получени едва през 1907 г., когато във Факултета по зоология и ботаника на Императорския Александровски университет в Хелзинки е доставен трупът на открит мъртъв възрастен трол. Наблюденията на някои очевидци са били записвани и по-рано, но това създание, често споменавано в приказките и фолклора, като например в Калевала. в научните кръгове се е смятало за митично същество. Очевидно отделните млади екземпляри, на които са се натъквали от време на време сред дивата природа, също са поддържали живи митовете за гномове и земни демони. Тази представа се подкрепя от теорията, според която троловете регулират прекомерното разрастване на популацията си, като изоставят своите новородени.
Специфичната способност на трола да се слива с окол- ната среда, труднодостъпните леговища, страненето от хора и фактът, че се придвижва тихо и единствено нощем, както и че зимува в пещерни бърлоги, следователно поначало не. оставя следи в снега, от своя страна биха могли да обяснят късното откриване на вида. Ето защо зоологическата история на трола до голяма степен е сходна с тази на окапи, сведения за което са открити едва през 1900 г., кoмодския варан (1912) и гигантската панда (1937). За всички тези животни са били налични изобилни устни предания и наблюдения на туземците, които обаче дълго са били заклеймявани от страна на науката като митове и вярвания. Във връзка с това не е излишно да се припомни, че на земното кълбо живеят приблизително 14 милиона животински видове, от които са идентифицирани и класифицирани около 1,7 милиона или под 15%. Така например непознати по-рано на науката, относително едри чифтокопитни ("Meganuntiacus vuquangensis. Pseudorvx nghetinhensis) са открити едва през късната 1994...
АНГЕЛА
Докато разцъквам на компютъра, хвърлям по някой и друг поглед към спалнята. На пияна глава беше такава страхотна идея - да донеса вкъщи затрогващото изоставено малко на диви зверове. Животно, което може да порасне до два метра на ръст.
Но все още, на свеж акъл, в зверчето има нещо съвършено неустоимо. Дали е само привлекателната му визия в очите на професионалист?
Дали в момента, когато съзра нещо красиво, незабавно трябва да го притежавам? През обектива, с очи или в ръце? Зад затвора на фотоапарата или затворената врата.
Макар дори да не знам какво да го правя?
Все пак нищо не променя факта, че е още малко. И болно. И слабо. Изоставено съвсем само.