Издърпвам едно копие от купчината. Микаел ококорва очи, взирайки се в изчистения стил, пестеливата и хладна всмукателност на общото ни дело, наситено същевременно с експлозивно безумие. Готов съм да се закълна, че очите му са навлажнени, когато отново вдига поглед към мен.
- Стилно, та дрънка - отбелязвам.
- Така е.
- Можеш да ни таксуваш.
- Какво каза онзи клиент?
- Удар право в ядрото на фрагментираната ни постмодерна епоха.
Микаел се разсмива.
- Не може да бъде.
- Каза го, каза го.
Не е в състояние да откъсне очи от лейаута, от черната грива, раздиращите въздуха нокти, изкривената, озъбена гримаса, балетно-брейкърския скок, който камерата е смразила.
- Красиво е - задъхва се той, а възторгът му ме раздира като страница от книга, която прорязва в пръста едва забележима раничка. Не се случи да спомена на клиента, че снимката и обработката ѝ са дело на подизпълнител - би било лудост да му подскажа, че може да се обърне направо към него и за няколко хилядарки да получи снимка, за която го бръснем сто пъти повече. И така, славата е моя, художественото оформление е мое, а Микаел няма никакво право да го гледа така захласнато.
Хей, и аз съм тук, тъкмо се каня да нападна, ала той вече е на път да отлепи ръката си от копието, внимателно го оставя на масата с усмивка, която сякаш внезапно привнася в стаята допълнително количество светлина.
- Ще пратя на Хелви фактура, както се разбрахме.
- А, не е ли станало време за бира? - питам още преди да съм осъзнал въпроса си и прехапвам устни - не, по дяволите - няма да се впускам в това отново, ала сдържаността на Микаел е предизвикателство, сякаш не вижда, не чува, за Бога, тук съм, самият аз, Мартес, Мартес, до чиято компания имаше навика да се домогва. Защо не се колебае, не си измисля оправдания, защо не бръщолеви врели-некипели, само и само да не му се наложи да излезе през тази врата?
- О, май да, наистина - въздишката му е искрена и гальовна. - Но, дявол да го вземе, вече си имам уговорка за вечерта.
- Е, все ще успееш за една - стягам се. - Или, добре де, всъщност и аз съм затрупан тук.
- Друг път.
- Дам.
Оставам загледан в гърба му, без да знам защо някъде дълбоко в мен тлее някакво мътно разочарованийце, тлее и пуши с тънък, сивкав дим.
ПАЛОМИТА
В шпионката се случват странни неща.
Пенти се е спрял и говори с жената от стълбището. Тя кима и жестикулира. Доближава лице до ухото му и говори със сериозно изражение. После той се отдръпва, скръства ръце и клати глава.
Пенти вади портфейла от вътрешния си джоб и ѝ подава визитна картичка, показва ѝ нещо от написаното отгоре ѝ, а жената кима натъртено. После Пенти измъква и банкнота. Тъпче я в дланта ѝ с две ръце.
Едва успях да отместя табуретката и да се върна в кухнята - Пенти вече е вътре. Лицето му пламти от червенина, докато крещи и ме разпитва какви по дяволите съм ги вършела. Казва ми, че вече знаел всичко. Звъняла съм на чужди звънци. Опитвала съм се да домъкна в блока улични котки. Посрамила съм го в очите на всички.
Удря ме два пъти, после му писва. Казва ми, че ако чак толкова много обичам котешка храна, може би искам да ям само такава следващата седмица.
Не споменава откъде знае всичко. Аз обаче съм наясно.
АНГЕЛА
Взех си душ в банята на Еке с размерите на кибритена кутийка, където си принуден да се свиеш върху тоалетната чиния до такава степен, че мивката попада в скута ти. Върху завесата на душа пък е загъмжа- ла разнообразна и жизнена екосистема.
Мушвам се до Еке под сивото войнишко одеяло. Той отново е надянал оставените на нощното шкафче очила и чете нещо. За миг обръщам корицата към себе си. Седмината братя.
- Ти не си наред!
- Да да. Тук има история и за теб.
- О, да. Сигурно съм Юси от Юкола, онзи вол с конопената коса.
- Не, имах предвид една значително по-ангелска фигура. Спомняш ли си бледната девица?
- Хе-хе.
Еке не се трогва от язвителното ми сумтене, а започва да декламира, сякаш е на сцената в младежкия дом.
„Имало едно време един страховит трол, който живеел в една планинска пещера, ужасяващ и гибелен за хората. Той умеел да се превръща в каквото си пожелае, та в околията го виждали да броди ту като красив момък, ту като прелестна девойка, в зависимост от това, дали жадувал за мъжка или женска кръв.“
- Тва да не е някакъв намек за трансвестизъм?