Трима братя сме си ние,
трима братя, три момчета;
тръгна първи лос да лови,
втори заек пък задири,
трети трол да търси рече.
Върна се един и ето
лапа заешка в ръката;
дойде си след него втори
гушнал кожа на лисица;
Трети не видя се вече.
МАРТЕС
Звъня на вратата и Микеланджело отваря по халат за баня.
Толкова е поразен от появата ми, че не помръдва, не ме пуска да вляза, а виси на вратата, придържайки я наполовина затворена, сякаш съм някой амбулантен търговец на прахосмукачки.
Вадя от чантата своя откуп, диска, и го размахвам между палеца и показалеца си.
- Само дойдох да ти го донеса, да не остава.
По изражението му личи, че е свикнал да му връщат материалите по пощата.
- А, мерси.
Тъкмо се кани да затвори вратата с особена физиономия на лицето, уклончива, припряна, смънквайки нещо за излишните притеснения, които съм си създал - та той и сам можел да го грабне от офиса по всяко време. Виждам как с ъгълчето на окото си хвърля погледи назад, отново и отново.
- Да нямаш гости?
- Не... тук няма никой.
- Вече се бях уплашил, че съм се натресъл посред някакво... социално събиране - погледът ми пробягва по халата на Микаел.
- О, не.
- Явно. Ще може ли да ползвам тоалетната? - очаквах възхитена физиономия, очаквах да ме приласкае вътре, бях се приготвил за известна формалност, а после евентуално да бъда склонен за една чашка кафе или бутилка бира, ей така, мимоходом, ала няма изгледи за нещо подобно. Аз трябваше да бъда отбягващият, аз трябваше да съм онзи, който определя такта и случващото се по-нататък, а най-вече до какво изобщо няма да се стигне.
Микаел хвърля нов бегъл поглед към жилището зад себе си, сякаш се ослушва, сигурно нещо ври на печката, а аз се възползвам от моментното разсейване в неговата предпазливост, дръпвам вратата и пристъпвам напред - решително, но премерено.
Микаел се сепва, не знам какво всъщност си мисли, как си представя намеренията ми - в очите му не личи и капчица от онова влажно преклонение, на което съм свикнал и дори ми носи наслада в малки дози, подобно на екзотична, леко чудновата подправка. Погледът му се плъзга наляво и надясно, той бръщолеви, ломо- ти, сега не било удобно, друг път, тъкмо се канел да излиза, ужасно бързал.
Едновременно с това би ме избутал през вратата, ако вече не бе оформила дървена стена между мен и стълбището, а аз - стена от плът между нея и него.
Това е вбесяващо.
Из въздуха на душен облак се носи ароматът от неговия афтършейв. Целият апартамент излъчва ухание, което тъй силно мирише на страст и тъй унизително ме тегли към половинчата ерекция.
А Микаел ме сграбчва, увисва на ръката ми, сякаш е планширъТ на презокеански параход, повлечен от ураган.
- Сега не може. Съвсем сериозно, не може.
- Две секунди в тоалетната, после си тръгвам и няма да те безпокоя - опитвам се да звуча като мъченик, ала хватката на Микаел ме пронизва като ледена висулка.
Застава пред мен, опитвам се да го заобиколя, уж на игра, и се впускаме в смехотворен менует, танц по двойки, сетне той ме хваща и започва да ме тика към вратата, а аз избухвам, бирата е размътила главата ми, и - по-жестоко, отколкото съм възнамерявал и всъщност отколкото изобщо е необходимо - хващам раменете му и го притискам към стената с тъп удар.
- Върви си, Мартес - подканва ме тихо. - Просто си върви.
И тогава.
Сред падащия в антрето сноп светлина.
Кошмар.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
МРАКЪТ МИ ДУШАТА ВЗИМА
ЛАВРЕНТИЙ ПЕТРИ, ЕНОРИЙСКИ ПАСТОР ОТ ТАМЕЛА:
ОТКЪС ОТ ПРОПОВЕДТА МУ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР В КАТЕДРАЛАТА НА ТУРКУ, 1666
Древните фини са наричали злите ангели също: дяволи/ гноми/ хийси; синове на Калева/ духове на времето/ блуждаещи пламъци[18]/ черни мъже/ планински мъже/ тролове/ смеховници/ върколаци/ зли духове/ лунни демони/ водни духове/ русалки...
МАРТЕС
Стои на два крака. Озъбен дявол.
Чудовище от научнофантастичен филм.
Косата странична светлина изопачава кокалестата му фигура и конвулсивно потръпващите крайници с дълги нокти. Пристъпва напред, меко като привидение, наближава с поклащане, а предните му лапи се вдигат. Вдигат се на заплашителна височина. До положение за атака.
Ноктите му се протягат.
Гротесковото му лице се раздира в отвратителна гримаса, когато от гръкляна му се разнася съскащо сумтене.
18
Духовете на извънбрачни деца, които майките убивали след раждането и погребвали без опело извън гробището. Понякога се явявали като тайнствени пламъчета в гората. Б. пр.