Усещам как по бедрото ми се стича гореща урина.
- Не! - чувам да крещи Микаел.
А чудовището скача.
АНГЕЛА
Не. Не и това.
Всичко друго, само това не.
МАРТЕС
Чадърът, който Микаел е облегнал на стената, през цялото време ми е бил на една ръка разстояние и някакъв чист рефлекс ме подтиква да го грабна и протегна пред себе си, само дето съм безмилостно бавен в сравнение с пъкления хищник. Противните му скалпели свистят към очите ми, по-бързи от светлината; от вдигнатия пред мен чадър има точно толкова полза, колкото да отнеса само жесток разрез през бузата и слепоочието, а полезрението ми в миг се стеснява до пламнало флуорно жълто, изпъстрено с точици; всичко се върти, гади ми се.
Някъде ужасно дълбоко в мен се пробужда рефлекс.
За значително по-кратко време, отколкото би подобавало за измислянето му, в една-единствена координационна буря на синапсите, всички те се намират помежду си: безкрайните часове карате, обезсърчени- ят младеж в търсене на своята мъжественост, кунг фу, Брус Лий, костенурките нинджа - притискам здраво клепачи, извъртам се и едновременно с това приклякам, а чадърът пронизва въздуха като самурайски меч.
Улучва нещо, което ме кара да очаквам звук, подобен на резонанса от обтегнат лък, но вместо това дочувам пронизителен вой, вик, който би могъл да мине и за крясъка на едра, но непозната на науката птица. Отварям очи.
Нещо топло, лепкаво и тъмно пада върху рамото и страната на шията ми. Губя самообладание, а антрето на Микаел в моите очи е тясно като фуния, ясно и все пак изпълнено със силещ се сняг. Някъде в полезрението си през улея виждам черно-червения чадър на пода - пръчките му са начупени от едната страна, а иззад гънките на закачалката се подава чудовището, потърсило прибежище там. Чудовището, останало неподвижно след удара ми - като черна, рогата, зъбата и ноктеста статуя с остри контури. Ангела, който е коленичил до него, изплюва думите:
- Върви по дяволите, Мартес, чу ли ме, върви по дяволите, и то бързо! - и в гласа му няма капчица предупреждение, призив за бягство или загриженост за мен, просто чиста омраза.
Вдигам ръка към бузата си, слепоочието; усещам, че кожата е раздрана както по лицето, така и по скалпа ми, шурти кръв, която образува локвички на пода, а предницата на дънките ми мокри и студенее от урината. И насред целия този сюрреализъм Микаел се е втренчил в мен, опрял коляно сред намачканите палта от закачалката, гушнал Лукавия.
ЛИЙСА-МАРЯ ИЙВО:
САТАНИНСКИТЕ СЕКТИ В ДОЛИНАТА НА РЕКА ТОРНИО И КИТИЛЯ, ВТОРОТОДЕСЕТИЛЕТИЕ НА XX ВЕК
Класифицирането на трола като животински вид през 1907 г. е неоспорима сензация в средите на биолозите. Определено разкриването на толкова едър бозайник пред науката едва през настоящото столетие е донякъде необичайно, макар и в никакъв случай уникално събитие. Сведенията за забелязани Felipithecus trollius действително са сравнително изобилни, особено на север, където светлите летни нощи опосредяват наблюденията на животни, но в научните кръгове те не са били смятани за надеждни, нито за достоверни. Отделни претенции за намерени късове козина, парчета кости и нокти са приемани като измами и дори не са ставали повод за сериозни изследвания.
Въпреки че тролът предпочита непристъпните местности, спи зимен сън и заравя изпражненията си т.е. не може да се каже, че оставя забележими следи по терена, все пак е въпрос на случайност, че преди 1907 г. сред природата не е бил открит нито един труп на трол. Това обстоятелство очевидно е вдъхновило проявилото се в по-новия фолклор вярване, че троловете погребват своите мъртъвци.
Предположенията за демоничния характер на трола, естествено, са оставили своя особен отпечатък върху зоологическото откритие на вида, което за науката безспорно е значимо събитие; феномен, който би могъл да се сравни с разбиването на парадигмата, и във връзка с който се налага разглеждането под съвършено нова светлина на фолклора, натрупван в продължение на столетия. Ето защо е разбираемо, че и в среди, външни спрямо научните, се наблюдава раздвижване. Затова пък изненадата се състои в особената сила на реакцията в определени контексти. Най-прословути сред гореспоменатите отзвуци са сатанинските секти в долината на река Торнио и община Китиля.