От гледна точка на теологията е забележително, че едно и също събитие - в случая откритие, спадащо към сферата на биологията - в географски толкова близки райони е предизвикало явления, характеризирани като почти противоположни.
Движението от долината на река Торнио се обособява около действащия в Юлиторнио, произхождащ от Пело (1879) Ерики Неселиус (р. Ниеми). Неселиус е начинаещ проповедник, чиято религиозна ориентация е здраво вкоренена в лестадианството. Въпреки това той е особено невидима фигура в обществения живот на региона, преди да се запознае с откритието на тролския труп от новините във вестниците. Неселиус незабавно отпътува за Хелзинки и изисква разрешение да изследва консервираното животно, но не успява да се добере до друго, освен направените нему снимки. Според останалите след неговата кончина дневници, особено му е въздействала опашката с пискюл на хищника.
Непосредствено след завръщането си в Юлиторнио, Неселиус оповестява поредната поява на Сатаната на земята. Той обединява намирането на трола с т. нар. проповеди за земни духове на Ларш Леви Лестадиус от 40-те и 50-те години на XIX век, чрез които Лестадиус се опитва да откаже лапландците от техните древни демонични вярвания (вж. напр. Нила Оутакоски: Образът на земния дух в проповедите на Ларш Леви Лестадиус, Scripta Historica XVII, издание на Историческото дружество в Оулу 1991). Следният откъс от книгата с проповеди на Неселиус Живият Сатана (Кемиярви, 1911) обобщава възгледите му:
„И така, всички вие можете да си представите как всеки един извършен грях е като семе, което пада в земята, и как, смучейки тъмна сила, расте и цъфти, докато се превърне в живия Сатана. Сред нас е наместен истински жив горски демон, за да си припомним прегрешенията си и да не сеем повече от тях. Живият Сатана е изпратен сред нас от Всемогъщия Бог със задачата да въплъти човешката порочност, след като тя излезе наяве, да се яви от пустошта в облика на ада по пътя на всеки, извършил грях.
Тъй като родът человечески е твърдоглав и е загърбил Божиите заповеди, Бог е въздигнал сред нас тези противни синове на Луцифер, за да ни предупреди. Всеки, който в сърцето си предприеме дори лъжа, да се огледа внимателно след себе си на пътеката; не се ли мержелее зад гърба му образът на живия Сатана, онзи мъчител, който по Божията заповед е покълнал от земята и само чака да докопа злосторника със страховитите си нокти. Ето как всички ние сме изправени пред ужасяващо изпитание...“
Скоро Неселиус се сдобива с група следовници от порядъка на няколкостотин души. Особено голямо значение на думите му приписва пастир на елени, познат като Хирвас- Ула, който не се присъединява към сектата, но се отзовава на поканата да разкаже пред богомолците за случаите на наблюдавани от него тролове. По всяка вероятност Неселиус е възнаградил пастира с пари или ракия, понеже свидетелските му показания неизбежно заклеймяват самия него като непоправим грешник: та той, според собствените си думи, видял „горския дявол“ половин дузина пъти - вярно, в повечето случаи доста отдалеч - например по време на лов за зайци. В една от най-въздействащите си истории описва как се е натъкнал на не по-малко от четири трола, които с общи усилия гонели елен към по-камениста местност.
По разгледаните снимки и скиците, които е направил по тях, Неселиус поръчва изготвянето на дървена скулптура, изобразяваща трола. Понастоящем тя се съхранява в църквата на Юлиторнио (недостъпна за обществеността). Изделието го придружава на проповедническите му обиколки, а по време на екстатичните молитви, неговите помощници по всяка вероятност са го поставяли да надзърта през открехнатата врата или някой прозорец, но щом бивало забелязано, не закъснявали да го отнесат. Възможно е това да е допринесло както за съзнанието за греховност сред богомолците, така и за увеличаване влиянието на Неселиус.
Измамата със статуята е разкрита през 1911 г., а следовниците се пръсват скоро след това, но дори и на смъртното си ложе Неселиус се кълне, че надничащият през врати и прозорци „Сатана“ е истински. Следователно статуята е неподправен трол, който Всемогъщият този път е превърнал в дърво, за да засвидетелства силата си, а не в камък според разпространеното схващане.
Значи според Неселиус произходът на трола е божествен, макар на практика да символизира злото. Това всъщност е и единственият явен признак, споделян със сатанин- ската секта от Китиля.
Сатанинската секта от Китиля не е била особено добре организирана, нито е разполагала с водеща фигура като Неселиус. Когато сведенията за открития трол достигат до региона, там ентусиазирано започват да съживяват местната митология за троловете и земните духове. Намират се хора, които по собствени думи или разкази на техни роднини имали вземане-даване с тролове: лично се били срещали със земни духове старица от Коскама, Апо Янкяля, Анти Васара и Рета Хелю, която открила същинска къща на земен демон зад ограда в Тепасто, Риталаксо. В село Сирка, Китиля, сменено дете трол било намерено в дома на семейство Мякеля, а в Пало, Китиля, се носят слухове, че стопанин се побратимил с дявола и т.н.