С въздишка съм принуден да отбележа, че когато телефонът иззвънява посред нощ, аз донякъде съм го очаквал.
АНГЕЛА
Спайдърмен стои в антрето, втренчен в Песи, с ръце дълбоко в джобовете на поплиновото си палто.
Позасмива се, а на мен ми се ще да го фрасна. Песи изглежда доста умрял, полуприсвит на мястото, където приключи бягството му, щом онзи проклет берсерк Мартес го погна с чадъра.
Хями го опипва, допира за миг голямата си кучешка глава до гърба му, заслушва се.
- Как си го кръстил? - гласът му е тих и почти благ, ала някъде изотзад долавям демонична веселост, която изобщо не подобава на сериозността на положението. - Робин, момчето чудо?
- Песи.
Хями се изкисква истерично и кудкудякащо.
- Свари кафе. После малко ще си поприказваме.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Тролът му е като късче от нощта, което някой е откъртил от пейзажа и внесъл в стаята. Тресчица ветровит мрак, черен ангел, природен дух.
Може ли мракът да се опитоми?
Навярно е възможно, ако се започне от съвсем, съвсем малък, достатъчно безпомощен, в порядъчно окаяно състояние...
Отрочето на нощта.
АНГЕЛА
- Имам някакъв смътен спомен, че съм чувал една теория - размишлява Хями. Из въздуха в кухнята витае парата от чашите кафе, той отхапва замислено от сандвича с пастет, който съм му намазал, а моят крак не се спира под масата: направи нещо, направи нещо, направи нещо, скъпи Спайдърмен. - Според нея това чисто и просто е защитен механизъм. Нещо подобно на опосумите, които се преструват на умрели. Изправен пред особена заплаха, тролът дори не се опитва да избяга, а изпада в кататонен ступор, телесната му температура спада и всички жизнени функции се забавят. Привежда се в хибернация. Без съмнение, умерено ефективен фактор при оцеляването на видовете, не съвсем уникален. В катраненочерната нощ, съвършено неподвижен... наистина труден за различаване. Понижената телесна температура дори може да попречи да го надушат или...
Оставям чашата си на масата, пак я вземам в ръка, нямам сили да отпия и глътка. Песи се е свил в ъгъла на антрето като някакъв лъскав черен шедьовър, откраднат от ужасяващ парк със статуи, откраднат и затрупан с вълнени палта, кожени якета и полите на вмирисани от пот гумени дъждобрани.
- Ще се съвземе ли?
- Че откъде, по дяволите, бих могъл да знам? Това си беше просто хипотеза, основана на някакви случайни наблюдения и чисти слухове. Разбери, че не са предприемани обстойни изследвания на подобни създания. Едно нещо обаче все пак би могло да се обясни.
- В приказките троловете се превръщат в камък от дневната светлина.
Хями се втренчва в мен най-напред с изненада, после лицето му се разтяга в развеселена гримаса.
- Много добре. Би могло да обясни поне как са се зародили преданията... Аз обаче имах друго предвид. Представи си гора, представи си девствена пустош, през която тича трол, чувства се заплашен, преследват го, за него няма разлика дали искат да го изследват или заловят, чува само пронизителното бръмчене на малък самолет или тракането на хеликоптер, неприятелят идва от въздуха, и когато адреналинът надвиши определена точка, бам, замръзва неподвижен като дънер, хладен като нощта.
- Да, а после какво? - поглеждам към антрето, Песи е щрихована сянка, една от многото. Трябва да се взираш усърдно в хаоса от палта, за да различиш очертанията му.
- Нищо чудно, че е трудно да ги уловиш, нищо чудно, че броят им не е нищо повече от догадка. Никой не е могъл да ги прихване с термографски апарати. На практика и с никакъв друг човешки похват, когато и да било. Помисли си само.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
В антрето изшумолява палто. Тролът се е размърдал. Ангела вдига унил поглед от масата, в подпухналите, кръвясали очи е пламнала надежда.
- Най-добре да си вървя, за да не се изнерви отново - обаждам се. Грабвам палтото си от облегалката на стола, обличам се и правя опит да прекося антрето възможно най-спокойно, стараейки се да избягвам резките движения - точно както в случаите, когато са ми довели някое голямо, буйно куче.
- Налага се да те предупредя - подемам със снишен глас и в същия миг чувам по паркета съвсем кратко, съвсем леко дращене на нокът, който се разбужда от вцепенението.
- Аз, разбира се, се справям с него, адски интелигентен е, съвсем питомен... - нарежда Ангела, но го прекъсвам с уморено вдигната ръка.