- Не се и съмнявам, само че той е абсолютно нелегален. Знаеш ли, че според законите на Финландия това е бракониерство?
- Бракониерство?
- Не особено традиционно, но съществуват и прецеденти. Миналата година в района на Кухмо двама мъже уловили в капан мечка, току-що излязла от зимното си леговище, после месеци наред я държали в клетка като кутийка. Използвали я да обучават ловни хрътки.
Ангелът видимо се изчервява.
- Тук няма нищо подобно...
- Ако съумееш да запушиш устата на онзи твой пострадал приятел, добре. Разбираш ли - ако някой някога надуши, че съм имал нещо общо с тая работа, ще ми отнемат разрешителното да практикувам.
Ангела кимва, едва ме поглежда, очите и ушите му до такава степен са посветени на събуждащия се трол, че изпитвам раздразнение - не откровена ревност - бодеж, който ме навежда на друго.
- И за твое сведение - обаждам се и тонът ми мигом сепва Ангела, толкова леден и дистанциран е гласът ми.
- Нямам кой знае какви доказателства, но въздухът в това домакинство очевидно пращи от феромони.
- Феромони?
- Специфични ароматни молекули, които животните разпръскват във въздуха. Чрез тях оповестяват разгоненост и страх, здравословното си състояние и положението си в стадото... чрез тях манипулират, контролират и съблазняват други членове на групата или породата си. А твоят трол отделя някакви особено силни феромони.
Разтърквам очи. Толкова съм уморен, толкова адски уморен.
- Впрочем, с тези феромони може да се направи цяло състояние. Колосално състояние. За щастие, никой не го проумява. Ти също.
Ангела ме зяпа. Думите ми достигат до тъпанчетата му, но не и по-навътре. В погледа му се чете инат, който разпознавам: точно така изглежда едно десетгодишно момче, когато се опълчва срещу авторитета на възрастните, вирнало брадичка, свило устни, оглушало за всякакви аргументи.
Фантазията ми извиква дълги редици клетки с тролове някъде в Остроботния, тези черни, гъвкави горски светкавици зад телени мрежи и онези възможно най-противни начини да издоят от жлезите им всяка една хомоеротична молекула. Затварям вратата и вдишвам до дъното на дробовете си миризмата на влажен стълбищен камък и изветряващо кафе.
АНГЕЛА
Когато се събуждам, първата ми мисъл е: Песи! Чувам до себе си шумолене и обръщам глава, а той седи - всъщност седи не е точната дума - заел е някаква възлеста позиция от модерните танци, в която всичките му крайници, противно на гравитацията, стърчат в различни посоки, а той ближе едната си лапа, разтреперан от възбуда. Изглежда жизнерадостен, доволен, потънал в атмосфера на недоловим отзвук от дълбоко, сладостно мъркане.
Малкото червено езиче на Песи прониква плътно и чувствено между собствените му пръсти в червено, черно, влажно и решително движение напред-назад. Притеглям го към себе си, почти внезапно, нарушавайки всички обещания, които съм дал пред самия мен и започвам да дишам на дълбоки, астматични глътки. Същевременно пускам Песи, скачам от постелята, ръцете и краката ми треперят, докато набирам номера на Еке, а щом ми отвръща сънен глас, питам дали мога да отида при него на мига.
В антрето първоначално не вярвам на очите си.
Лесно е да си представя, че съм попаднал в извратен кошмар, продължение на еротичния сън.
На около метър височина върху белия текстилен тапет в антрето се мъдри... рисунка.
Има ясни очертания, дори нещо, което при добро желание би могло да се нарече фигура, и отново в тила ми зазвучава миниатюрен алармен звънец.
Древни реликви във Финландия.
Скална рисунка.
Вчера, от умора и превъзбуда, забравих да изчистя. Скалната рисунка е сътворена с кръвта на Мартес.
МАРТЕС
Йодът е боядисал кожата ми в оранжево и още ме щипе така, че чак боли зад очите. Драскотините са се подули по ръбовете. Хапейки и дращейки, животните винаги предават на жертвите си страхотно количество чужди микроби. Така ми обясни сестрата от медицинския център, която настоя да уредя нещата между мен и собственика на това подивяло куче.
Аз, разбира се, ще ги уредя, ала по свой си начин. Когато ми се удаде. Когато ще ми бъде най-изгодно.
Върху бузата ми се очертават четири паралелни, червенеещи ивици. Наложи се да обръснат част от темето ми и по някакъв своеобразен, гротесков начин това пънкарско петно е адски готино. Там ми направиха осем шева.
АНГЕЛА
Два дни крих Песи в таванската стаичка. Стана толкова изтормозен и настръхнал, че се принудих да го върна у дома.